Ромен Гари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33:
След като през 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са [[Луи Арагон]] и [[Реймон Кьоно]]. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. Така с присъдената му през 1975 година награда „Гонкур“ за романа „[[Животът пред теб]]“, Гари става единственият писател, двукратен носител на наградата, която иначе по регламент се присъжда само веднъж в живота.
 
Съпруг е на писателката [[Лесли Бланш]] и на американската актриса [[Джийн СийбъргСибърг]], с които се развежда. Година след развода с последната (през септември [[1979]] г.) прави опит за [[самоубийство]] с [[барбитурат]]и. Депресиран поради напредналата възраст, Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на [[2 декември]] [[1980]] г. Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (''Vie et mort d'Émile Ajar''), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „''Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател''“ и „''Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…''“
 
Някои негови книги са екранизирани: „Clair de femme“ (''Сияние на жена'') ([[1979]]) и „La vie devant soi“ (''Животът пред теб'') ([[1977]]).