Шумер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 46:
Разкритите десетки хиляди клинописни текстове, някои от които все още не са публикувани или анализирани, са от много различни видове: по-голямата част са административни, издадени от управлението на шумерските институционални домейни, други са от правен тип (актове за [[продажба]], [[заем]], [[доклад]]и от съдебни процеси, сборници от закони и др.), възпоменателни (царски надписи, историографски текстове), религиозни (ритуали за гадаене, [[екзорсизъм]], религиозни химни и др.), епични и митологични или дори сапиментални ([[поговорка|поговорки]], [[басни]], съвети за мъдрост и др.)
Проучването довежда до появата на специализирана област за изследване на шумерската цивилизация, изучаваща различни области: политическа и военна история, [[икономика]], социални структури, [[литература]], религиозни вярвания и практики и др. Първите дни на изследване са белязани от превод на митологични текстове, по-специално с оглед намиране на паралели, дори предшественици на [[библия]]та<ref>S. N. Kramer, The Sumerians : their history, culture, and character, Chicago, 1963, p. 290-299.</ref>, или, в икономическата и социалната област, въпроса за „градът-храм“ (грубо тълкуване на първите шумерски общества като теокрации, доминирани от храмовете)<ref>S. N. Kramer, The Sumerians : their history, culture, and character, Chicago, 1963, p. 290-299.</ref>, след това марксистките подходи към „хидравличната държава“ (Месопотамската държава би възникнала от необходимостта да се създаде деспотична система, координираща [[напояване]]то) и „азиатският начин на производство“<ref>K. A. Wittfogel, Le Despotisme oriental, Étude comparative du pouvoir total, Paris, 1964. Ce modèle fut particulièrement influent dans l'historiographie du Proche-Orient ancien, cf. (it) C. Zaccagnini, « Modo di produzione asiatico e Vicino Oriente antico. Appunti per una discussione », Dialoghi di archeologia, vol. 3/3, 1981, p. 3-65.</ref>.
<gallery widths="170px" heights="170px">▼
Въпреки че въпросът за произхода на шумерите остава неизяснен, анализ на шумерската литература, като се вземе предвид сложността на икономическите и социалните ситуации на различните шумерски държави и отхвърляне на глобализиращите теории, релативизиране на водещата роля на шумерската цивилизация в [[Близкия изток]] с откриването на царството [[Ебла]] в [[Сирия]], което доказва, че има архаични държави, съвременни на тези на Шумер в съседните региони. Проучването на началото на писмеността остава важно след първите публикации на архаичните текстове на [[Урук]] от Адам Фолкенщайн през 30-те години на миналип век.
В интернет се появяват няколко проекта за съвместна работа, за да се позволи на колкото се може повече специалисти да имат достъп до шумерски текстове: електронният текстов корпус на шумерската литература от [[Оксфордския университет]], предлагащ текстови преписи и преводи на шумерска литература и в допълнение към него Диахроничният корпус на шумерската литература предлага диахронна класификация на същите текстове. Базата данни с нео-шумерски текстове на Центъра за хуманитарни и социални науки в [[Мадрид]], предоставя текстове от времето на Ур III<ref>[http://bdts.filol.csic.es/ Database of Neo-Sumerian Texts]</ref>. Сайтът на Калифорнийския университет, Лос Анджелис осигурява достъп до копия на текстове, ексхумирани в сайтове в древна Месопотамия<ref>[https://cdli.ucla.edu/ https://cdli.ucla.edu/ UCLA Digital Library]</ref>. И накрая, шумерският речник на [[Пенсилвания]] е проект за шумерско-английски речник.
File:Early writing tablet recording the allocation of beer.jpg| Ранна писменост, 3100 – 3000 пр.н.е.; височина: 9.4 cm; ширина: 6.87 cm; [[Ирак]]; [[Британски музей]] ([[Лондон]])
Cuneiform tablet- administrative account with entries concerning malt and barley groats MET DP293245.jpg|Плочка с административна сметка; 3100 – 2900 пр.н.е; глина; 6.8 x 4.5 x 1.6 cm; [[Музей на изкуството „Метрополитън“]] ([[Ню Йорк]])
| |||