Бяла черква: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
Zelenkroki (беседа | приноси) м →История: Източници, дребни, кавички. Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
Ред 44:
Първото селище – [[Бяла черква]] – възниква на по-високия десен бряг на река Росица още по време на Първата българска държава, като към началото на ХІІІ в. се намира в днешната местност Селище, разположената точно на юг от съвременната, лявобрежна, Бяла черква. През ХІV в. Бяла черква достига размерите на средновековен град, който до голяма степен е разсипан при нашествието на османците. Разположеното на десния бряг на р. Росица селище е записано за пръв път в османски фискален документ през 1450 г. под името „село Бяла черква“ и по това време има население от около 60 – 70 души. Според преданието неговите жители участвали в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожарили селището. В ново време тази стара, дяснобрежна, Бяла черква започва да се означава в литературата като „Белинска“ по името на извора „Белина“, около който се развива селището преди турското нашествие. Към 1750 г. дяснобрежна Бяла черква напълно обезлюдява, като последните 4 български рода се преселват в турското селище Мурад бей кьой, разположено отсреща, на левия бряг на река Росица. Това село възниква още в края на ХІV в. като поселище на турски колонисти, които са били привлечени от изключително плодородната наносна почва и близостта на реката.
Турското село Мурад бей кьой към средата на ХVІІ в. се разраства и жителите му са принудени да наемат сезонни работници – българи от околните села – за прибиране на реколтата. За да се ориентират по-добре, българите започват да наричат помежду си село Мурад бей „Горни турчета“, за разлика от разположеното по-надолу по течението на реката турско село Омур бей, което наричали „Долни турчета“ (днес с. Стамболово). Според преданието, около 1650 г. беят на Мурад бей кьой поканил един много трудолюбив български селянин, на име Петко, да се засели постоянно в турското село и да се задоми там. Беят гарантирал за сигурността на семейството и имота му. Така Петко, наречен Келеш Петко, става първият български жител в турското село. Тази практика на заселване на първоначално сезонно работещите българи започва да се разширява и към края на ХVІІІ в. около 1/3 от къщите вече са български. Следват поредица от епидемии, при които българите се запазват като численост, защото се спасяват от болестите, като временно се изселват на десния, горист бряг на р. Росица. Турците, напротив, считайки, че болестите са пратени от Аллах и не трябва да им се противодейства, започват много бързо да намаляват числеността си. Пак по това време, българите
[[Файл:BASA-2072K-1-338-105-Handicrafts of Bulgaria.JPG|мини]]
Бяла черква е един от символите на [[Възраждането]] в България. През този период в селото настъпва подем, свързан с борбата за църковна независимост и национално освобождение.
През 1832 г. белочерковци построяват първата църква – „Свети Димитър“, а през 1866 г. е издигната нова църква, в която са вградени римски мраморни колони от античния Никополис ад Иструм и която съществува и днес. През 1843 г. роденият в Бяла черква (тогава Мурад бей) даскал Драгия Ненов прави препис на Паисиевата история „[[История славянобългарска]]“, известен днес като „Горнотурченски“ или „Белочерковски“ – един от малкото напълно запазени преписи (съхранява се в НБКМ). Началото на училищното дело е поставено през 1835 г. с откриването на първото килийно училище. През 1858 г. е построена нова училищна сграда, а през 1874 г. е открито и първото в околността класно училище. През 1869 г. [[Бачо Киро]] създава в Бяла черква [[първото селско читалище в България]]
[[Файл:BASA-2072K-1-338-107-Handicrafts of Bulgaria.JPG|мини]]
|