Волжка България: Разлика между версии

През [[VIII век|VIII]] и [[IX век]] [[варяги]] пътуват до Волжка България и търгуват с нея.<ref name="Швеция40-47">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=40 – 47}}</ref> Волжка България просъществува до 13 век, когато въпреки решителната победа в т.нар. [[Битка при завоя на Самара|„Овнешка битка“]] в крайна сметка е разрушена от набезите на [[монголци|монголо]]-[[татари]]те. Държавата се разделя на няколко васални, но постоянно бунтуващи се прабългарски княжества и става част от [[Златна орда|Златната орда]]. Според хрониките „[[Джагфар Тарихи]]“ на [[Бахши Иман]] от 17 век, чиято достоверност се поставя под съмнение от съвременните учени, Волжка България става траен васал на монголите и нейните войски участват в походите на [[Бату]] в [[Полша]], [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]] и [[Унгария]].<ref name="Vinagi.bg"/><!-- Според българските хроники цар [[Иван Асен II]] разбива същата тази армия на [[Бату]] през 1241 г. Мисля, че са византийски хроники в случая, но не съм сигурен. Освен това става дума не за цялата войска, а част от нея. -->

 

 

Открити са над 2000 волжко-прабългарски паметници от X-XIV в., от които около 900 селища и 190 ''городища'' (укрепени селища), от които 700 селища и 170 городища са от предмонголския период. Паметниците са главно на територията на съвременния [[Татарстан]], както и на [[Уляновска област|Уляновска]] (200), [[Самарска област|Самарска]] (160) [[Пензенска област|Пензенска]] (70) области и [[Чувашия]] (70).