Джеронимо: Разлика между версии

Още през 1872 г. апачите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само 4 групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и [[Ню Мексико]], но постепенно и те са унищожени. През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си. През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го 2 месеца в окови, но след това го освобождават. През 1881 г., племената [[сиу]] и [[шайени]], които в битката при [[Литъл Биг Хорн]] унищожават армията на генерал Кастър, вече са разбити и настанени в [[резерват]]и. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в [[Западна Сиера Мадре]]. През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността Търки крик (Пуешикия поток) в резервата Белите планини, където чирикауа и белопланинските апачи се опитват да се научат на [[земеделие]]. Между тях обаче има стари вражди и след 1 година Джеронимо ссъс 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца. На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. След продължителните битки накрая неговата група остава с 16 войни, 12 жени и 6 деца. Против тях са изпратени 5000 войника от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за 5 месеца през 1886 г. групата на Джеронимо успява да унищожи 500 – 600 мексиканци.