Костичовци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 84.238.137.185 (б.): http://konkurent.bg/article/170332/sukrovishte-ot-vidinskoto-selo-kostichovci-e-sred-nai-cennite-u-nas Етикет: Отмяна |
м Bot: Automated text replacement (- До тук + Дотук) |
||
Ред 15:
== История ==
За създаването на селото има легенда. Населението на района било пръснато из различни махали, затова местният турски [[бей]] решил да ги събере на едно място, да основе село и така по-лесно да събира данъците. Легендата разказва, че това станало на мястото на днешната долнокрайска чешма. Когато започнали да копаят, намерили кости. Българите възкликнали: „кости“. Турците извикали: „чок“, което значи „много“. От съчетанието на двете думи идва името на днешното село Костичовци.
Село Костичовци е надарено от Бога с изключително плодородна земя. Хората били изключително трудолюбиви, предприемчиви, открити за новото и жадни за знания. Строили нови къщи, обработвали земята, създавали кооперации, изпращали децата си да учат в големите градове. До 1951 г. в селото е имало три-четири машини вършачки, около десетина-петнайсет жетварки-сноповръзвачки и не малко друга селскостопанска техника и инвентар. Предприемчиви костичовчани /Цветко Тодоров Филипов, Томо Иванов Томов и други/[5], "проектират" и построяват първото промишлено (дървопреработващо) предприятие в историята на селото – (БАНЦИГА). И днес Костичовци се откроява с чистите си улици, широки дворове и просторните къщи. През годините преди 9 септември 1944 година много хора възприемат социалистическата идея с надежда за по-добър живот. От селото е партизанинът Стоян Георгиев-Минчо, който загива в схватка с полицията в двора на родната си къща. В Костичовци са родени много антифашисти, политзатворници, участници във Втората световна война. След 9 септември 1944 г. е извършено насилствено коопериране на земята, създава се ТКЗС, в резултат на което много хора напускат селото, за да работят и изхранват семействата си в големите градове – София, Видин, Враца и Лом. Селото започва да запустява и в 2009 година наброява около 50 жители, над 70-годишна възраст.
|