Крайцер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1) |
||
Ред 154:
Германия, сковавана от Версайския договор, е принудена да строи крайцери с водоизместимост не повече от 6000 тона и с оръдия не по-големи от 150 mm<ref name=autogenerated1>{{cite|автор = Whitley M. J.|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia|pages = 48}}</ref>. Първият немски следвоен лек крайцер – „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ – е само леко усъвършенстван вариант на проект от Първата световна война{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=120}}. Впоследствие [[Рейхс Марине]] получава 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)|K]]“. Имащи куполна артилерия, те са много слабо защитени, и главно, отличават се с крайно слаба мореходност.
[[Файл:Sendai class light cruiser.jpg|мини|250px|„Сендай“]]
Италианският флот в края на 1920-те години пристъпва към програма за неутрализация на многобройните френски [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери]]. Заложени са 4 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Алберто да Джусано“|Алберто да Джусано]]“, в литературата често именувани „[[Кондотиер]]и А“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=151}}. Снабдяването
Определена активност проявяват и второстепенните морски държави. Нидерландия дострояват заложените още в хода на Първата световна война 2 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Ява“|Ява]]“, които са остарели още преди влизането им в строй.
| |||