Криза с тавана на федералния дълг на САЩ (2011): Разлика между версии

м
Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1)
м (без   интервал)
м (Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1))
 
== Предистория ==
САЩ формират държавен дълг още по време на т.нар. [[Американска революция]]. Почти всички президенти от [[Хари Труман]] насетне увеличават по различни поводи и причини държавния дълг на страната. Примерно, преди т.нар. [[Кубинска ракетна криза|Кубинска криза]], през март 1962 г., таванът на дълга е увеличен 74 пъти <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=18 май 2011|accessdate=1 август 2011 }}</ref>, след което по времето на [[Звездни войни|„Звездните войни“]] на президента [[Роналд Рейгън]] същият отново е увеличен 18 пъти, последвано от ново осемкратно увеличение при [[Бил Клинтън]] и седемкратно по време на президентстването на [[Джордж Уокър Буш]]. <ref>{{cite web|url=http://money.cnn.com/2011/01/03/news/economy/debt_ceiling_faqs/index.htm|title=Debt ceiling FAQs: What you need to know|publisher=CNN |first=Jeanne |last=Sahadi|date=18 май 2011|accessdate=1 август 2011 }}</ref> По времето когато президент на САЩ е [[Барак Обама]], три пъти е вдиган тавана на американския държавен дълг. В резултат от цялото това историческо наслагване, тавана на държавния дълг на САЩ е увеличен 68 пъти от 1960 г. насам. По този начин статистиката сочи, че през месец май 2011 г. близо 40% от американските държавни разходи се осъществяват с пари взети назаем. <ref name='letter'>{{cite web|url= http://www.treasury.gov/initiatives/Documents/DLDeMint062811.pdf|title=Letter to the Hon Jim DeMint|publisher=Secretary of Treasury [[United States Department of the Treasury|US Department of the Treasury]] |date=28 юни 2011|accessdate=29 юли 2011|author=Timothy Geitner }}</ref> Съществува опасност, предвид трайно неблагоприятната тенденция в американските публични финанси, страната да се окаже в невъзможност даже да покрива лихвите по държавните ценни книжа на САЩ, което предизвиква паника сред кредиторите и инвеститорите. В сравнителен план, от страните с висок кредитен рейтинг, единствено Дания има по-висок таван на държавния дълг („има нещо гнило в Дания“ [http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3067&sectionid=5&id=0001201]), но тази страна е незначителна в световната икономика. <ref name="autogenerated1970">{{cite web|url=http://transcripts.cnn.com/TRANSCRIPTS/1107/31/fzgps.01.html |title=Interview with GM's Dan Akerson; Killing in the Name of the Knights Templar; Interview With Christine Lagarade |publisher=CNN |date=31 юли 2011 |accessdate=1 август 2011}}</ref> Сред инвеститорите и кредиторите на САЩ преобладават 25 страни, най-голяма от които е Китай с близо 1,2 трилиона долара. Втория по големина инвеститор и същевременно кредитор на САЩ е Япония с малко под 1 трилион долара, следвана от Великобритания с 346,5 млрд. долара, Бразилия с 211,4 млрд. долара. Германия трябва да получи плащания от САЩ по кредити за 61,2 млрд. долара, а Полша за 27,9 милиарда долара, като на опашката по размер е Франция. Сред страните инвеститорки и кредиторки на САЩ е и Русия ссъс 160 милиарда долара, което кара руския премиер [[Владимир Путин]] да заяви на 1 август 2011 г., че САЩ са световен финансов паразит, който живее върху гърба на останалите производствени икономики на [[кредитор]]ите си. От своя страна Китай е вече предупредил политиците в Щатите да не си „играят с огъня“. [http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=985541]
 
== Глобално решение на проблема с тенденцията за нарастване на дълга ==