Думата произлиза от [[латински|латинското]] ''conservare'' – ''запазвам, съхранявам'' – така в [[ренесанс]]ова [[Италия]] са се наричали [[Детски дом|приютприютите]]ите за сираци и безпризорни деца. В ранните консерватории (първата такава е основана в [[Неапол]] през 1537 година), децата са били обучавани на различни [[занаят]]и и умения. През [[17 век]] в консерваториите се въвежда и музикално образование – основно с цел попълването на детските църковни [[хор]]ове. Музикалното възпитание обаче е на толкова високо ниво (от консерваториите излизат знаменити [[композитор]]и, [[певец|певци]] и [[инструменталист]]и), че скоро понятието се превръща в [[синоним]] на високо музикално [[образование]]. Следвайки италианския модел, в много страни музикалните центрове създават по негово подобие специализирани музикални училища, в които вече учат не само безпризорните, а и различни деца и младежи, обикновено срещу заплащане. Постепенно първоначалното значение на думата отпада и „консерватория“ започва да обозначава строго и именно музикално училище.
