Уикипедия

Скопски революционен окръг: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м излишен празен ред
м Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1)
Ред 23:
През април-май 1903 година Високата порта извършва мобилизация и предислокация на военните си части в Скопския санджак, като около 80 000 войници са разположени в Скопска каза и граничещите с България – Кумановска, Кочанска, Кратовска и Кривопаланечка кази. На 5 юли 1903 година част от ръководството на Скопския окръг и пристигналите чети на [[Никола Пушкаров]] и [[Димче Берберчето]] изработват военен план за протичане на въстанието. Обсъждат се акция за пленяването на инспектора на румелийските вилаети [[Хюсеин Хилми паша]] и опит за превземането на [[Кратово]], както и извършването на атентати. Въстанието в Скопски окръг започва фактически на 27 юли 1903 година, като според различни данни до края на месеца броят на въстаниците достига 120-170 души. Прекъснати са много телеграфски линии, четите на [[Никола Пушкаров]] (над 30 души) и [[Ангелко Алексов]] (7 души) нападат на 1 август моста над Вардар близо Ветърско, а на 2 август се отбранява при манастира „[[Ветерски манастир|Свети Йоан Ветерски]]“. На 4 август обединените чети на Никола Пушкаров, Ангелко Алексов и Боби Стойчев дават сражение на турски аскер и башибозук при [[Гюришки манастир|Гюришкия манастир]] и започват изтегляне към сръбската граница, която пресичат на 20 август. Една чета действа в Кочанско към 27 юли, вероятно тази на Димко Берберчето, една чета в Кочанско. На 15 август четата на [[Георги Данев]] от 12 души е обкръжена и унищожена при [[Долно Трогерци]]. Градската чета на Андрей Кожухаров извършва атентати в областта Каршияка, след което се прехвърля в Поречкия въстанически район.
 
В средата на август 1903 година окръгът остава без действащи въоръжени сили, но в края на месеца от България започват да навлизат нови чети. [[Владислав Ковачев]] и [[Атанас Бабата]] ссъс 100 души четници дават голямо сражение на аскер от 300 души в планината Плавица, след което се изтеглят обратно в България. Четите на [[Христо Чернопеев]], [[Георги Тренев]], [[Делчо Коцев]], [[Петър Самарджиев]], [[Панайот Байчев]] и [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]] (близо 300 души) са предназначени за различни райони, но на 4 септември са открити в Кочанско, не издържат натиска на 5-6000 редовна турска войска и се разпръскват, а оцелелите се изтеглят към България. На 12 септември четите на [[Никола Дечев]], [[Иван Топчев]], [[Григор Манасиев]], [[Атанас Мурджев]] и [[Тома Пожарлиев]] (113 души) са открити от 7000 аскер между кратовските села Луково и Емирица, оцелелите четници се изтеглят към България. На 19 септември четата на Пантелей Константинов (80 души) на връх Китка в Осогово малко след границата е открита от аскер и ден по-късно се изтегля в България с един ранен, а турците дават между 65-250 убити и ранени. Същия ден в Скопски окръг от България навлизат четите на [[Сотир Атанасов]], [[Михаил Ганчев]], Никола Пушкаров, Атанас Мурджев и други (450 души), но също са пресрещнати от многочислен аскер и след нощно сражение се оттеглят в България. Същата чета прави нов опит да навлезе в Македония, но при Пърлица, Кривопаланечко е отблъсната. Сотир Атанасов прави още един опит да навлезе с чета в Македония на 28 септември при Долна Любата, но също е отблъснат. През октомври четите на [[Борис Сарафов]] и [[Андон Кьосето]] си пробиват път от Битолско към България, като водят три сражения във Велешко.<ref>Илинденско-Преображенското въстание 1903, Военно издателство, София, 2003, стр.276-287</ref>.
 
Като положителни резултати от въстаническите действия в Скопския окръг могат да се отчетат ангажирането на големи турски военни сили и затруднените доставки на припаси към другите въстанали райони, което улеснява активността на Битолския революционен окръг.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Скопски_революционен_окръг“.