Сопот (община Велес): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB
м Bot: Automated text replacement (- с 1([0-9]{2}) + със 1\1); козметични промени
Ред 22:
| мпс-код = VE
}}
'''Сопот''' ({{lang|mk|Сопот}}) е [[село]], намиращо се в северния дял на община [[Велес (община)|Велес]], [[Северна Македония]]. В близост до него преминава важният за страната път [[Скопие]] - [[Велес]] - [[Гевгели]] - [[Солун]]. В селището е разположена средновековната манастирска църква „Свети Спас“.
 
== География ==
Сопот е разположено на хълмиста местност, като средната му [[надморска височина]] е 435 м. Отстои на 13 [[км]] от административния център [[Велес]]. Землището му заема площ от 8,7 [[км]]<sup>2</sup>, от които обработваемите земи са 203 [[хектар|ха]], пасищата 262 ха, а [[гора|горите]] 267 ха. Жителите му се занимават главно със [[земеделие]].<ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=17&Itemid=40&limit=1&limitstart=5 Населени места во Општина Велес]</ref>
 
== История ==
[[Файл:Sv.Gjorgjija-Sopot-Veles.jpg|ляво|мини|250п|Манастирът „Свети Георги“ в Сопот]]
През 1859 година [[Йордан Хаджиконстантинов-Джинот]] пише, че Сопот е село с 10 къщи и развалини от манастир и крепост, които приписва на българския войвода [[Радич]].<ref>в. „Цариградски вестник“, 9, № 421, 7 март 1859, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, стр. 72.</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сопот е посочено като село с 12 домакинства с 54 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184-185.</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Сопот е изцяло българско село ссъс 100 жители [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_07.htm#158_1 Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 156.]</ref>
 
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Сопот има 80 българи екзархисти и 40 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.</ref>