Тодор Кирков: Разлика между версии

Участва в последните заседания на [[Гюргевски комитет|Гюргевския комитет]]. Избран е за помощник-апостол на [[Стефан Стамболов]] в 1-ви Търновски революционен окръг заедно с [[Христо Караминков]], [[Георги Измирлиев]], [[Христо Иванов-Големия]] и Иван Семерджиев. След среща с Христо Ботев и [[Иван Хаджидимитров]] получава пушка, револвер, кама и бинокъл. Преминава нелегално река Дунав и се завръща в България заедно с революционерите Станьо Гъдев и Христо Патрев.

Участва в подготовката на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. На 4 май 1876 г. е обявено въстанието в [[Трявна]]. Местният революционен комитет създава въоръжена „Трявненска чета“. За войвода е обявен Христо Патрев, подвойводи са Тодор Кирков и Станьо Гъдев. На 9 май 1876 г. четата води еднодневно сражение при местността „''Чукара''“ до Нова махала, Габровско с подразделения на редовната турска войска и башибозук. Центъра на отбраната се командва от Тодор Кирков. В края на деня четата успява с много жертви да излезе от обкръжение и се разпръсва. Останал сам Тодор Кирков е заловен след предателство в махала [[Драгановци (област Велико Търново)|Драгановци]], Еленско.

Осъден е от Турски военно-полеви съд в Търново на смърт чрез обесване заедно с [[Цанко Дюстабанов]] и [[Стефан Пешев]]. По свидетелство на [[Захари Стоянов]] с твърдото си поведение учудил турската полиция. Присъдата е изпълнена на 24 юни 1876 г. в присъствието на множество граждани на централния площад „Табашки“ в Ловеч.

Погребан е в двора на ловешкия храм „Света Богородица“ на 25 юни 1876 г., привилегия, която се дава само на заслужили граждани.

През 1901 г. ловчанлии издигат [[Паметник на Тодор Кирков|негов паметник]] с бронзов барелеф на площада, където е била бесилката. В основите му са положени тленните останки на Тодор Кирков. Проекта и изпълнението е на скулптура [[Борис Шатц]].<ref>Лалев И. Бележити ловчалии. Енциклопедичен справочник. Издателство „Витал“, Велико Търново, 2013, ссъс 100.</ref>. Днес площадът носи неговото име. Няколко десетилетия на Тодор Кирков са именувани местният футболен отбор и колоездачното дружество. Патрон е на втората исторически създадена гимназия в Ловеч. Остава в съзнанието на ловешкото гражданство с прозвището ''Войводата''.