Български акционни комитети: Разлика между версии

[[FileФайл:Bulgarian army 1941.jpg|мини|300px|Македонски българи посрещат българските войски през април 1941 година.]]

Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от [[Македонски българи|македонските българи]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение] (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15</ref><ref>Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, "Мисла", без дата, с. 205</ref> Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и [[България]] и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.<ref name=Nanev>''[http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/mac1941/mac41.html Македония 1941 Възкресение]'' (''Macedonia 1941 Resurrection''), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 9545283661, publisher Труд (Trud).{{икона|bg}} Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.</ref><ref>''[http://books.google.com/books?isbn:1860646247 Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States]'', by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270. Extract from [[Google Books]] Посетен на 21 август 2007.</ref>

Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и [[Италия]] за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна [[Иван Михайлов]] е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. [[Вардарска бановина]] до река Вардар и северно от Скопие по линията [[Враня (град)|Враня]]-[[Пирот]]. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за “цар-обединител”. Малко по-късно, след допълнителни преговори, [[Охрид]] също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония. На 7 юни 1941 г. българският областен управител на Скопие [[Антон Козаров]] издава заповед с която прекратява дейността на ЦАК и на местните акционни комитети. Причина за това решение са опасенията на София, че комитетите са под влиянието на намиращия се в Загреб водач на ВМРО [[Иван Михайлов]].