Уикипедия

Ладислав Анжуйски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
корекции и доп
Етикет: Връщане
Ред 1:
{{Личност|монарх}}
| име = Ладислав Анжуйски
'''Ладислав (Ласло) Анжуйски''', известен с прозвището '''Великолепни''', е крал на Неапол от 1386 до 1414 г. Той е последният мъжки представител на сицилианския клон на старата [[Анжуйска династия]].▼
| описание =Крал на [[Неаполитанско кралство]]
| изображение за личността =Ladislas of Naples (head).jpg
| описание на изображението = пожизнен портрет неизв.художник
| управление = 1386 – 1414
| коронация =
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| място на раждане =[[Неапол]]
| място на смъртта =[[Неапол]]
| погребан = Сан Джовани а Карбонара, [[Неапол]]
| предшественик = [[Карл III Анжуйски]]
| потомство= Райнолд Драчки и Мария Драчка
| наследник = [[Джована II Анжуйска]]
| съпруга = [[Констанца Киарамонте]]
| втори брак = [[Мария дьо Лузинян (кралица на Неапол)|Мария дьо Лузинян]]
| трети брак = [[Мария д'Анген]]
| династия = [[Анжу-Сицилийски дом]]
| баща = [[Карл III Анжуйски]]
| майка = [[Маргарита Драчка]]
| герб = Arms of Jeanne de Sicile.svg
}}
▲'''Ладислав (Ласло) Анжуйски''', известен с прозвището '''Великолепни''', е крал на Неапол от 1386 до 1414 г. Той е последният мъжки представител на сицилианския клон на старата [[АнжуйскаАнжу-Сицилийски династиядом]], клон Дурацо.
 
== Произход ==
Ладислав е син на неаполитанския и унгарски крал [[Карл III Анжуйски]] и на [[Маргарита Драчка]]. Роден е в Неапол на 14 юни 1376 г., но отраства в Унгария, където баща му, който тогава е престолонаследник на Неапол, управлява като херцог унгарските области ХъвратияХърватия и Далмация. Ладислав, чието унгарско име е Ласло, е кръстен на светия унгарски крал Ласло I. През 1382 г. след кратка борба за властта в Неапол, бащата на Ладислав убива неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] и сам се възкачва на неаполитанския престол. През 1385 г. Карл III успява да се сдобие и с короната на Унгария, отстранявайки от власт братовчедка си [[Мария Унгарска|Мария]]. Царуването на баща му в Унгария обаче продължава едва няколко месеца, тъй като той е убит през 1386 г. След смъртта на Карл III малолетният Ладислав става крал на Неапол, където управлението му започва с регентството на майка му Маргарита. Властта в Унгария обаче отново преминава в ръцете на детронираната [[Мария АнжуйскаУнгарска]].
 
== Управление ==
Line 12 ⟶ 35:
 
Войната между двамата Анжуйци продължава и през следващите две години, през което време Ладислав постепенно успява да привлече на своя страна някои от най-влиятелните неаполитански барони, с чиято помощ прогонва френския си съперник обратно в Прованс и през 1399 г. влиза победоносно в Неапол. През 1400 г. Ладислав окончателно омиротворява земите си, потушавайки последните огнища на съпротива в [[Апулия]] и [[Абруцо]].
[[File:I. László hódításai.JPG|мини|]]
 
=== претенцииПретенции към унгарския престол ===
След като се налага в борбата срещу [[Луи II Валоа-Анжуйски]], Ладислав решава да предяви претенции към унгарския престол – авантюра, която коства живота на баща му повече от десетилетие преди това. В това си начинание Ладислав разчита на някои унгарски магнати, които са против властта на тогавашния крал [[Сигизмунд Люксембургски]]. Обявявайки се за потомък на светите унгарски крале, Ладислав дори се коронова незаконно за крал на Унгария и херцог на Славония. След като се споразумява с Венеция, на която отстъпва остров Корфу, Ладислав си осигурява свободен пасаж през Адриатика и през 1403 г. флотилията му превзема хърватския град Задар и някои близки територии. Това обаче се оказва единственият му успех в борбата за унгарската корона, след който Ладислав се оттегля обратно в Неапол и не предприема други по-значими действия, за да разшири унгарските си владения.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 322</ref>
Ладислав оставя своя босненски васал Хервоя начело на Далмация - единствената провинция, в която Сигизмунд не успява да възстанови властта си. През 1408 година унгарците си връщат повечето далматински градове като побеждават Хервоя, но Зара и няколко замъка с техните околности остават за Ладислас, които продава по-късно на Венеция. <ref>Контлер, Ласло - „История на Унгария“,изд.„Рива“,2009г.,стр.112</ref><ref>История на Адриатика, под ред. на Пиер Кабан, изд. Рива 2012 г., стр.253</ref>
 
=== борбаБорба за надмощие в Южна Италия ===
Следващите години от управлението на Ладислав са белязани от борбата му за надмощие в [[Южна Италия]].
 
През 1405 г. Ладислав потегля срещу Рим, където някои римски патриции, намиращи се в конфликт с папата, го канят за господар на града. В отговор на 18 юни 1406 г. папата издава була, с която низвергва Ладислав от кралското му достойнство.
[[File:Ladislao d'Angiò re di Napoli.jpg|мини|ляво|портретна фантазия от 1840 г ]]
 
Междувременно в кралството избухва и нов бунт, подклаждан от папата и предвождан от [[Раймондо Орсини дел Балцо]]. След смъртта на последния през януари 1406 г. начело на въстаниците застава съпругата му [[Мария д'Анген]], която успешно защитава Таранто по време на двумесечната му обсада от войските на Ладислав през пролетта на 1406 г. [[Мария д'Анген]] не се предава дори след като през юли 1406 папата и Ладислав подписват мир, който признава неаполитанския крал за протектор на цялата Папска област. Проблемът с бунта на [[Мария д'Анген]] е решен по доста по-дипломатичен начин – на 23 април 1407 г. Ладислав просто се жени за нея, което слага край на съпротивата ѝ.
 
През 1407 г. Ладислав отново обсажда вечния град, възползвайки се от конфликта между римляните и новоизбрания папа [[Григорий XII]]. Само за период от една година неаполитанският крал успява да завладее почти цялата Папска област, а на 25 април 1408 завладява Рим и принуждава папата да му се подчини.
[[File:Napoli - Chiesa di San Giovanni a Carbonara9.jpg|мини|ляво|Сан Джовани а Карбонара, [[Неапол]] ]]
През 1409 кардинали от двете партии, [[Авиньон]]ската и [[Рим]]ската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник [[Йоан XXIII]], ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу ВладиславЛадислав.▼
 
В периода 1409 – 1410 ВладиславЛадислав постепенно е изтласкан от папските владения, а през 1411 – 1412 сраженията вече се водят на територията на Неаполитанското кралство. През май 1412 Ладислав понася тежко поражение при Рокасека и едва успява да спаси живота си. Същата година между Ладислав и папата е сключено поредното примирие – срещу оттеглянето на французите от границите на Неапол, Ладислав се отказва от суверенитета си над Рим. На следващата година обаче неаполитанският крал нарушава примирието и отново завладява Рим. Когато войските му достигат Перуджа, кралят се разболява тежко и се оттегля в Неапол, където умира на 6 август 1414 г.▼
▲През 1409 кардинали от двете партии, [[Авиньон]]ската и [[Рим]]ската, недоволни от продължаващата вече тридесет години схизма в Католическата църква, избират за нов папа Александър V и обявяват другите двама за низвергнати. Новият папа и неговият наследник [[Йоан XXIII]], ползващи се с подкрепата на Франция и Флоренция, призовават на помощ Луи II Анжуйски, който през същата година дори е коронован за неаполитански крал, и започват борба срещу Владислав.
 
▲В периода 1409 – 1410 Владислав постепенно е изтласкан от папските владения, а през 1411 – 1412 сраженията вече се водят на територията на Неаполитанското кралство. През май 1412 Ладислав понася тежко поражение при Рокасека и едва успява да спаси живота си. Същата година между Ладислав и папата е сключено поредното примирие – срещу оттеглянето на французите от границите на Неапол, Ладислав се отказва от суверенитета си над Рим. На следващата година обаче неаполитанският крал нарушава примирието и отново завладява Рим. Когато войските му достигат Перуджа, кралят се разболява тежко и се оттегля в Неапол, където умира на 6 август 1414 г.
 
След смъртта му на неаполитанския престол се възкачва сестра му [[Джована II Анжуйска]].
Line 33 ⟶ 56:
== Семейство ==
Ласислав Анжуйски се жени три пъти.
# Първата''първи мубрак'' съпруга: епрез Констанца1390 Киарамонте,г за която[[Констанца се жени през 1390Киарамонте]]. Бракът им е разтрогнат през 1392 г.
# През''втори 1403 г.брак'': Ладиславпрез се1403 жениг. за кипърската принцеса [[Мария дьо Лузинян (кралица на Неапол)|Мария дьо Лузинян]] – дъщеря на кипърския крал [[Якоб I (Кипър)|Якоб I]]. Тя умира през 1404 г.
# Третата''трети съпругабрак'' на: краля –през 1406 г. за [[Мария д'Анген]] (1367/1370 — 1446), графиня Лече, дъщеря на Жан д'Анген, граф дьо Кастро – тя го надживява с повече от 32 години.
 
От трите брака на Ладислав обаче не се раждат наследници.
Line 41 ⟶ 64:
Известни са обаче имената на поне две негови извънбрачни деца – Райнолд Драчки, принц на Капуа, и Мария Драчка, която умира млада.
 
== БележкиИзточници ==
<references />
 
{{превод от 2|en|Ladislaus of Naples|ru|Владислав (король Неаполя)|529548235|50122299}}
{{нормативен контрол}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ладислав_Анжуйски“.