Разлика между версии на „Николай Павлович“

м
Bot: Automated text replacement (-{{икона\|bg}} + ); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (- въпреки, че + въпреки че ))
м (Bot: Automated text replacement (-{{икона\|bg}} + ); козметични промени)
 
== Творчество ==
Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]]. С парите от тези илюстрации той започва да учи във [[Виена]], специалност „Илюстрации“. По-късно, през [[1858]] г., завършва [[Академия за изобразителни изкуства в Мюнхен|Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен]]. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописта.<ref name="Стефанов">{{икона|bg}} Стефанов, П., Йером. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович – Проблеми на изкуството, 1978, № 4, с. 48 – 52, 62, 21 ил.</ref> По тази причина портретите му имат фотографска точност, но в същото време са пропити с обаянието на хората, което той долавя безпогрешно. Умее да пресъздаде спецификата на всеки характер и това му носи изгодни финансови предложения за работа.
 
След завръщането си в Свищов Павлович се отдава на различни техники – [[живопис]], [[графика (изобразително изкуство)|графика]], [[литография]], театрална сценография и др. Работи върху историческа живопис, [[иконопис]], битови картини и др. Сред работите му са 73 икони за църквата „[[Света Троица (Свищов)|Света Троица]]“ в родния му град.<ref name="Стефанов"/> Става първият майстор на историческия жанр в България. Чрез историческите си картини успява да буди възхищение, да въздейства на хората и да ги кара да обикнат България още по-силно.