Пастирски кръстоносен поход: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 3:
== Първи поход ==
{{Кръстоносни походи}}▼
=== Предпоставки ===
В [[1248]] френския крал [[Луи IX (Франция)|Луи IX]] заминава за светите земи, за да се бие в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] за освобождението на Светите земи, оставяйки управлението на страната в ръцете на майка си [[Бланш Кастилска]], която поема поста Регент. Една година по-късно в Париж пристига новина за загубата на Луи в Египет и пленяването му. Залавянето на краля предизвиква смут из цялото кралство и води до началото на похода.
Line 16 ⟶ 14:
По молба на Бланш Кастилска пристигат в Париж, където Магистърът се среща лично с кралицата-майка, която се надява пастирите да заминат за Светите земи и да освободят сина ѝ. Поради опасения, че Магистъра може да е отговорен и за предходния Детски кръстоносен поход, дейността на Пастирите е ограничена в Париж. Там те преследват и убиват свещеници и монаси, изхвърляйки телата им в [[Сена]]. Заради тях [[Сорбона|Парижкия Университет]] затваря врати.
Пастирите
Друга група, водена от Магистъра, навлиза в [[Орлеан]], като прогонва епископа, убива свещеници и ги захвърля в [[Лоара]], влизайки в бой със студенти от Орлеанския университет. Насочват се към Амиен, където нападат еврейски семейства.
Line 26 ⟶ 24:
== Втори поход ==
=== Предпоставки ===
В началото на [[1320]] се случват две големи събития. Първото, мирът между
=== Походът ===
[[Файл:Crociata_dei_Pastori.jpg|мини|Пастирския поход, миниатюра,
Вторият поход започва през [[май]] [[1320]] г. От къде точно започва и защо не е ясно. Някои твърдят, че е дело на разпопен монах, други – че започва от видение, явило се на норманско овчарче. Първоначалната цел на похода е, както и предишния път, освобождението на Светите земи от мюсюлманите, като потегля към Испания. За похода френския писател [[Морис Дрюон]] пише в своя роман
{{цитат|Какъв сляп и мъгляво мистичен пророк, какви примитивни мечти за святост и приключение, каква безмерна нищета, какъв умищожителен бяс внезапно подтикна момчета и момичета от селата, овчари, говедари, свинари, чирачета, малки предачки, почти всички от петнайсет до двайсет годишна възраст, да напуснат семействата си, домовете си за да се включат в бродещи босоноги банди, без пари, без храна. Някаква неясна идея за кръстоносен поход, дала тласък на това масово бягство.|}}
Line 38 ⟶ 36:
{{цитат|Десет хиляди, двайсет хиляди, сто хиляди…пастирчетата крачеха към някаква тайнствена среща. Отлъчени свещеници, монаси вероотстъпници, разбойници крадци, просяци и проститутки се присъединяваха към пълчищата им, начело на които момчета и момичета се отдаваха на най-долен разврат, на най-порочни крайности, носещи разпятието. Сто хиляди дрипави скитници, които влизат в някой град да просят милостиня, бързо го подлагат на грабеж. И престъплението, отначало само придатък на кражбата, се превръща скоро в удовлетворение на порок.|}}
Групата потегля на юг, към Бери, Сантония, [[Аквитания (регион)|Аквитания]]. В Вердюн-сюр-Гарин близо 5000 евреи се самоубиват за да на попаднат в ръцете им. Папа [[Йоан XXII]] заклеймява дейността на
Вторият пастирски кръстоносен поход е, ако не броим [[Северни кръстоносни походи|Северните походи]], които така и не се насочват към Светите земи, последният кръстоносен поход в историята.
▲{{Кръстоносни походи}}
[[Категория:Кръстоносни походи]]
| |||