Канелюри: Разлика между версии

'''Канелюрите''' са успоредни вертикални жлебове, допиращи се странично един до друг, изработени обикновено по ствола на [[колона]] или [[пиластър]], за да се открояват тези елементи по-добре на фона на стената.<ref name="РТИИ">{{икона|bg}} Едуард Луси-Смит/Речник на термини на изобразителното изкуство/ИК “Петър Берон”/София/1996/стр.78/Канелиране</ref> Названието произлиза от [[френски език|френската]] дума ''cannelure'', означаваща „вдлъбнатина“, „жлеб“.<ref name="АС">{{икона|ru}} [http://architect.academic.ru/2723/Каннелюры Архитектурный словарь/Каннелюры]</ref>

Канелюрите възникват в [[Древен Египет]] още при третия етап от развитието на [[архитектура]]та в [[Старо царство|Старото царство]]. На всяка колона се вдълбават между 8 и 16 броя. Получават по-нататъшното си развитие в [[Древна Гърция]] и са характерни най-вече за [[Античност|античната]] архитектура.<ref name="Египет">{{икона|bg}} [http://lost-civilizations.pmg-blg.com/index_html_files/arhitektura-Afrika.pdf Архитектурата на Древен Египет]</ref> Гръцките строители използват канелюрите и техните светлосенки като средство за постигане на [[оптична илюзия]], която дава възможност колоните винаги да изглеждат стройни и прави, въпреки че те се произвеждат с издутина в средата.<ref name="Оптика">{{икона|bg}} [http://nauka.bg/a/оптични-илюзии-показват-човешкото-зрение-в-нова-светлина Списание „Българска наука“/23.09.2011/Оптични илюзии показват човешкото зрение в нова светлина]</ref> Освен това канелюрите отвеждат дъждовната вода надолу и имат функцията „да извисяват погледа нагоре“.<ref name="Свинтила">{{икона|bg}} [http://www.slovo.bg/old/svintila/athens/vsvath11.htm Владимир Свинтила/Застрояването на Акропола. Партенонът. Фидий.]</ref>

При изработване на монолитните колони, началото и края на всяка канелюра се маркират още в каменоломната. Едва след като колоната се изправи и монтира, започва вдълбаването на канелюрите, като се работи от горе надолу. Поради примитивната техника на повдигане, транспортът и монтирането на всяка една колона представлява сериозна трудност. Затова през Класическия период стволът се изработва на парчета, които се монтират едно върху друго на място и едва тогава се вдълбават и канелюрите. В други случаи се изработват преди сглобяването на цялата колона, с което се улеснява монтажа на отделните блокове.<ref name="ГР">{{икона|bg}} [http://www.referati.org/gryckata-i-rimskata-arhitektura/93400/ref/p7 Гръцката и римската архитектура]</ref> Този процес изисква идеална обработка на допиращите се повърхности, така че хоризонталните [[Фуга (строителство)|фуги]] да остават максимално незабележими. Отделните части на ствола се свързват с дървени или [[метал]]ни втулки. Дървените се изработват от маслиново дърво, а металните – от [[желязо]] или [[бронз]]. Металните се прикрепват предварително, с помощта на разтопено [[олово]], към по-горния елемент. Хоризонталните връзки между отделните елементи се изпълняват от дървени или метални П-образни скоби или с т.нар. лястовича опашка. Те също лягат в предварително подготвени легла и се заливат с разтопено олово.<ref name="Профили">[http://ala-bala-sepphoras.blogspot.com/2009/04/blog-post_1771.html Архитектурата на Древна Гърция – архитектурни профили]</ref>

Най-често краищата на канелюрите отгоре и отдолу завършват в малък полукръг. Понякога, доста по-рядко, се правят и [[Спирала|спираловидни]] канелюри, които обикалят по ствола на колоната.<ref name="ГР"/> В началото те са плитки, но с течение на времето увеличават дълбочината си.<ref name="АА">{{икона|bg}} [http://www.bgjourney.com/Architecture/gloss/K.html Архитектурен и археологически речник]</ref>