Импликация: Разлика между версии

които имат неистинни антецеденти, не държат сметка за ''смисъла'' на импликацията в ролята ѝ на кондиционално твърдение. Който твърди (α) в смисъла на <math>\rightarrow</math>, казва: аз се ангажирам с (това да дам основания за) истинността на консеквента на (α), ''ако'' условието, което бива формулирано от антецедента на (α), е изпълнено. Следователно, за да оспори (α), един опонент трябва да докаже първо, че антецедентът на (α) е истинен. Едва тогава твърдящият (α) ще е длъжен да докаже консеквента на (α). Ако не е в състояние да направи това, той ще е казал с (α) една неистина. Има ли следи от подобна езикова игра при твърденето на (α)? Кой би твърдял (α)? Някой, който смята, че истината на антецедента на (α) е достатъчно условие за истината на консеквента на (α). Такъв ли е случаят? Можем ли да допуснем, че някой би искал да твърди сериозно, че София е на Луната, ако е изпълнено условието, че Земята е футболна топка? Колкото и да е абсурдно това, нека го приемем. Ако сега опонентът не може да докаже, че Земята е футболна топка, диалогът ще прекъсне, защото тук ще става дума за едно неизпълнено условие и от този момент нататък повече няма да има значение как стоят нещата с описаното от консеквента положение на нещата. Хора, които не разбират от логика, отиват обаче една крачка по-нататък и казват: това, че логиците твърдят, че импликацията (α) изразява една истина, означава, че според формалната логика конкеквентът на (α) 'следва' от антецедента на (α) и по-общо, че от една неистина 'следва всичко', както в случая напр. това, че София е на Луната. Който казва нещо подобно, не прави разлика между импликацията в смисъла на едно кондиционално твърдение и импликацията в смисъла на [[Импликация#.D0.9B.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0 .D0.B8.D0.BC.D0.BF.D0.BB.D0.B8.D0.BA.D0.B0.D1.86.D0.B8.D1.8F|логическо следване]]. ''Истинността'' на (α) не трябва да се обърква с ''валидността'' на един 'преход' от антецедента на (α) към консеквента на (α), т.е. с едно заключение. Дори формалният логик, който смята (α) за истинно, не смята, че оттук следва, че София е на Луната. Според него - ако той употребява (α), така да се каже, реторически - (α) е истинно тъкмо защото това, че София е на Луната, не е факт (а ако не употребява (α) реторически, той би казал, че истинността на (α) се получава единствено от неизпълнеността на формулираното от антецедента условие, така че ние не можем да кажем нищо по отношение на истинността или неистинността на консеквента). (α) е едно кондиционално твърдение. В този случай ние знаем: ако опонентът не може да докаже неговия антецедент (ако антецедентът е неистинен), то по-нататък изобщо няма да има смисъл да се води дебат относно това дали консеквентът е истинен или не. Но именно това подсказва, че (α) не е адекватен пример за кондиционал. Нека, за да видим това, разгледаме и: