Ингрид Бергман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редакция; без умрял линк |
допълване |
||
Ред 29:
== Биография ==
Ингрид Бергман е родена в семейството на германката Фридел Адлер, родом от [[Кил (град)|Кил]], и на шведа Юстус Самуел Бергман, който е фотограф. Кръстена е на принцеса [[Ингрид Шведска]]. Майка ѝ умира, когато Ингрид е на две години. След ранната смърт на майката бащата насърчава актьорския талант на Ингрид още от малка. Той умира девет години след съпругата си и оттогава Ингрид живее с чичо си.
Нейният втори съпруг е известният италиански кинорежисьор [[Роберто Роселини]]. Това, което я отличава от актрисите в [[Холивуд]] в началото на кариерата ѝ, е, че тя не си сменя името, не се подлага на никакви процедури за разкрасяване и е една от най-високите актриси.▼
Бергман посещава драматическото училище към Кралския драматичен театър в Стокхолм и получава първата си гласова роля в шведски филм през 1935 г. През 1937 г. тя се омъжва за зъболекаря (по-късно мозъчен хирург) Петер Линдстрьом. На следващата година се ражда дъщеря им Пиа Линдстрьом.
След като се снима в повече от десет шведски и един немски филми, тя получава покана от холивудския продуцент [[Дейвид Селзник]] за снимки във филма „Интермецо“ (1939). През 1940-те години тя изучава актьорско майсторство в школата „Actors Laboratory“ на театралния педагог [[Михаил Чехов]] (племенник на [[Антон Чехов]]).
През 1942 г. Ингрид Бергман играе ролята на Илза Лунд във филма „[[Казабланка (филм)|Казабланка]]“ – една от най-ярките и знаменити роли в нейната плодотворна актьорска кариера, където партнира на [[Хъмфри Богарт]]. Ингрид не обича „Казабланка“ и се дразни, когато я молят да разказва за филма. „Снимала съм се в толкова филми, които бяха по-важни, но хората се интересуват само от филма с Богарт“. За Хъмфри Богарт тя казва: „Аз никога не съм го познавала истински. Да, целувала съм го, но не го познавам.“
За ролята си във филма „Газова светлина“ (''Gaslight'') (1944) Ингрид печели първия си [[Оскар за най-добра женска роля]].
През 1949 г. Ингрид Бергман напуска Холивуд – така започва един от най-сложните периоди в живота ѝ. Разводът с Петер Линдстрьом, който е следствие от бурния ѝ роман с известния италиански кинорежисьор [[Роберто Роселини]], изправя срещу нея цялата американска общественост. Трябва да се каже, че скандалът, продължил много години, заради който всички филми на Роселини, с или без участието на Бергман, се бойкотират както от зрителите, така и от критиците, е силно раздут от медиите. Бергман ражда син на Роселини, Робертино. В резултат на скандала Бергман заминава за Италия, напускайки мъжа си Линдстрьом и дъщерята Пия. След публична битка за развод, Бергман и Роселини се женят на 24 май 1950 г. През 1952 г. им се раждат дъщерите-близначки [[Изабела Роселини]], която впоследствие става актриса и модел, и Изота Ингрид Роселини, която става професор по италианска литература.
Актрисата се снима във филми на Роселини дълго време, същевременно играе в театри и се грижи за трите си деца. През 1957 г. Ингрид Бергман се развежда с Роберто Роселини поради негова извънбрачна връзка.
През 1956 г., с изпълнението на главната роля във филма „[[Анастасия]]“ (1956) Бергман с триумф се завръща към работата си в Холивуд и за втори път получава премията Оскар. Участва и в театрални постанови. Скоро се жени за театралния продуцент, шведа Ларс Шмидт. Бракът просъществува до 1970 г.
Бергман е председател на журито на [[Кан (филмов фестивал)|фестивала в Кан]] през 1973 г.
Ингрид печели третия си Оскар (и първи в категорията [[Оскар за най-добра поддържаща женска роля]]) за изпълнението си в „[[Убийство в Ориент Експрес]]“ (1974).
▲
През 1974 г. Бергман е диагностицирана с рак на гърдата, който първоначално е лекуван успешно. Заболяването се възобновява отново в началото на 1980-те години. През 1982 г., вече тежко болна, тя снима своя последен филм, „[[Жена на име Голда]]“, в който играе [[Голда Мейр]]. Умира на 67-ия си рождения си ден в Лондон.
== Избрана филмография ==
| |||