|
}} }}
<br />
'''Джон Вѝнсънт Атана̀сов''' ({{lang|en|John Vincent Atanasoff}}) е [[американски]] [[физик]], [[математик]] и [[електроинженер]]<ref group="notes">Автори на журналистическа романтика определят Атанасов като математик и електроинженер. Въпреки че Атанасов завършва инженерство, придобива магистърска степен по математика и докторат по физика, той се идентифицира като теоретичен физик. В нито един документ (съдебни показания, интервюта, мемоари) Атанасов не се идентифицира като математик или електроинженер.</ref>, изобретател на един от първите електронни цифрови компютри<ref group="notes">Със съдебно решение (т. 3.1.5) на експерименталния модел на Атанасов е определен приоритет (завършен, готов за практикуване) декември 1939 г. За АВС компютъра съдът не определя приоритет, тъй като не е завършен, не изпълнява това, за което е проектиран и не е в полезно състояние. В т. Въведение.6.6 от съдебното решение съдът изброява задачите, които си е поставил за цел да реши и определя АВС компютъра като един от най-ранните електронни цифрови компютри (т. Въведение.6.6.3 „The history of design and construction of the earliest automatic electronic digital ''computers'' and, particularly, the so-called ABC ...“). Първият електронен цифров компютър на Артър Дикинсон (IBM) е завършен в началото на юни 1939 г. (машината е проектирана в лабораторията на Патентния Департамент на фирмата, Ендикот, Ню Йорк) и е патентован на 20 януари 1940 г.(US 2,580,740). Вторият електронен цифров компютър на Деш-Мумма (NCR), е завършен на 15 август 1939 г. (по протокол за демонстрация пред патентна камисия на фирмата, Дейтон, Охайо) и е патентован на 20 март 1940 г. (US 2,595,045). Запазеният оригинал на този цифров компютър е демонстриран пред съда от Роберт Мумма. И двата компютъра са десетични т.е. работят с числа кодирани в двоично позиционен код, като табулаторите.</ref>, <ref group="notes"> До април 1941 г. терминът компютър е използван за човек, който прави изчисления на ръка. В своя патент за Model I (първата изчислителна машина с отдалечен достъп за изчисления с комплексни числа, използвана от 1940 г. до 1949 г. за изчисляване на импеданса на транс-континенталните комуникационни линии на AT&T, по това време собственик на Bell Laboratories.) Джордж Стибиц въвежда два нови термина – „цифров“ за устройства, които работят със сигнали с две състояния, и „компютър“ за изчислително устройство. Терминът „компютър“ за изчислително устройство бързо си пробива път и до 1960 г. терминът „компютър“ за човек, който извършва изчислиния на ръка, изчезва.</ref> и първият електронен цифров двоичен компютър, който е изграден от множество изчислителни модули и работи с числа кодирани в двоичен осмичен код.
Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към [[математика]] и [[електротехника]]. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по [[теоретична физика]]. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни [[диференциални уравнения]], за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника ([[Табулираща машина|табулатори]], настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не са достатъчни гъвкави.<ref group="notes">Разликата между табулатор и калкулатор е в обема на изчисления, за които машината е предназначена. Първите експериментални модели на електронни цифрови компютри са с функционални възможности на акумулатори (аритметични машини за изчисляване на натрупване, използвани в банковата система) т.е. изпълняват само операции събиране и изваждане. Тези две операции са в основата на всички изчисления. Останалите аритметични операции умножение, деление, степенуване, коренуване и т.н. са итеративно повторение на събиране и изваждане плюс усъвършенствани вериги за управление на итерациите. Първите два електронни цифрови компютъра (на IBM и NCR) са паралелни структури и се появяват само седем години след първата паралелна електронна цифрова структура – двоичния брояч на Уин Уйлямс (1932 г.). Те изпълняват изчисления до 3-ти порядък без да използват перфокарти (премахването на перфокартите е обща цел на двете разработки). Експерименталният модел на Атанасов е последователна структура и изпълнява събиране и изваждане до 8-ми порядък.</ref> След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, банка от калкулатори тип Monroe свързани към обща ос<ref group="notes">Най-ранните документи, в които Атанасов говори за свързване на банка от калкулатори тип Monroe към обща ос т.е. с обща синхронизация, е писмо от септември 1937 г. до адвокатската фирма Dietrich & Ratley с молба за патентно проучване и меморандума за начално финансиране от март 1939 г. Това всъщност е голямата идея на Атанасов – създаване на изчислителна машина от много малки изчислителни модули т.е. мултипроцесор. Съвременните суперкомпютри са множество от малки PC-on-Chip модули, свързани в мрежа. Въпреки че със съдебно решение (т. 12.2.7.3) е определена зависимост на ENIAC от мултипроцесора на АВС компютъра (претенция 90), Атанасов никога не претендира за това. Със съдебно решение (т. 3.1.4.) периода на разработка на ABC компютъра е определен 1937 – 1942 г.</ref>, която да решава системи с линейни уравнения по модифициран [[метод на Гаус]]. Двамата с [[Клифърд Бери]] създават [[прототип]] на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна [[Компютърна памет|памет]]. Макар и получила името [[компютър на Атанасов-Бери]] по време на делото ''Honeywell v. Sperry Rand'', тя не отговаря на съвременната дефиниция за [[компютър]].<ref group="notes">Архитектурната база на първите електронни компютри (в съответствие с термините на Стибиц) е заимствана от табулаторите – аритметично (изчислително) устройство и отделни регистър и акумулатор (терминът „акумулатор“ за регистъра на междинния резултат е въведен от Джеймс Брайс през 1935 г.) Принципите на функциониране на съвремените компютри са дефинирани от Курт Гьодел, Алонзо Чърч и Алън Тюринг в периода 1930 – 1936 г. и са в основата на теорията на изчислимостта. През 1932 – 1933 г. Алонзо Чълч и Стивън Клини дефинират функционалното програмиране. През 1934 г. Алън Тюринг дефинира динамичното програмиране. Тези две дефиниции всъщност създават рамката на съвременната програма. През 1936 г. Алън Тюринг дефинира безкрайната лента като носител на програмата (принципа на запомнената програма), принципа на универсалността (всеки универсален компютър може да симулира работата на всеки друг универсален компютър т.е. в съвременни термини, всеки компютър може да изпълнява програма написана на друг компютър) и теоремата за спирането (HALT теорема, която гласи че не съществува надежден начин да се спре една програма т.е. тази теорема предсказва изтичането на паметта и влизането на компютрите в безкраен цикъл) Затова съвременните компютри се наричат компютри на Тюринг или по-рядко компютри на Гьодел. За да се реализират тези принципи е необходима значителна промяна на архитектурата – въвеждане на аритметично-логично устройство, въвеждане на принципи за управление и достъп до последователни масиви от запомнящи клетки (памет т.е. първите електронни компютри нямат памет, имат регистри и акумулатори) и средства за запомняне и търсене на програма. Тази промяна на архитектурата се осъществява в продължение на следващите 15 – 20 години.</ref> Поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.
Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен [[бизнесмен]] и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с [[Патентен спор за ENIAC|патента на ENIAC]]. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото ''Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp'', произнесено през 1973 г.
Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от [[Институт на инженерите по електротехника и електроника]] (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на [[БАН]] и награждаван неколкократно с ордени.
== Ранни години ==
Джон Атанасов е роден на [[4 октомври]] [[1903]] г. близо до Хамилтън, [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Баща му Иван Атанасов е родом от [[Ямболско]], но рано остава без баща, който загива в [[Бояджишко клане|Бояджикското клане]] през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. Остава сам на 16 години след смъртта му, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство. Съпругата му е Айва Луцена Парди, учителка по [[математика]] от френско-ирландско потекло. В семейството им се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг{{hrf|Бончев|1990|59 – 76}}<ref group="notes">След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от децата си, Айва пише ''„Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“'', откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Цитирани са в книгата на Бончев.</ref>.
След раждането на Джон-Винсент бащата продължава следването си задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, [[Флорида]], където семейството се премества през 1912 г.{{hrf|Бончев|1990|75}}<ref name="WOP">{{Цитат периодика| last = Протохристов | first = Хр| year =2004 | title =Създателят на първия модерен компютър | journal = Светът на физиката| issue = 2| pages = 47| url =http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/2_2004.pdf | accessdate =28 февруари 2017 }}</ref> Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много от книгите в библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова [[Сметачна линия|сметачна линийка]], новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.
Заинтригуван е от математическите принципи на операциите и от познанията за [[логаритъм|логаритмите]]. Това довежда до интереса му към [[тригонометрични функции|тригонометричните функции]]. С помощта на майка си прочита учебника на Тейлър по алгебра за колежа, в който са включени начални познания по [[диференциално смятане]], раздел за безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на [[бройна система|бройни системи]], различни от [[десетична бройна система|десетичната]], и ги разучава – най-вече [[двоична бройна система|двоичната бройна система]]{{hrf|Бончев|1990|76 – 7}}.
== Образование ==
След като семейството се премества във ферма в Олд Чикора, [[Флорида]], Джон завършва колеж в Мелбъри с отличие по естествени науки и математика. През 1921 г. записва [[електроинженерство]] в университета на Флорида в Гейнсвил. (Той проявява интерес към [[теоретична физика|теоретичната физика]] и [[електроника]]та, но тези дисциплини не се преподават). Дипломира се като [[бакалавър]] по електроинженерство през 1925 г. Получава няколко предложения за стипендия за следваща образователна степен, включително от [[Харвард]], но приема това от Щатския колеж на [[Айова]], поради репутацията на колежа по отношение на инженерните и естествените науки<ref name="Hist">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://history-computer.com/People/AtanasoffBio.html| заглавие=Biography of John Atanasoff |издател= History of computers| език= en}}</ref> (по-късно колежът прераства в университет).
През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава [[магистърска степен]] по математика с втора специалност физика и няколко дни по-късно се жени за Люра Мийкс. Започва работа като учител по математика; жена му още не е завършила следването си, но и тя работи като учителка в [[Монтана (щат)|Монтана]]. По средата на учебната година обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда дъщеря им Елси. През март 1929 г., насред семестъра, Атанасов постъпва като [[докторантура|докторант]] по теоретична физика при [[Джон ван Флек]] в [[Уисконсински университет|Уисконсинския университет]] в [[Мадисън]], [[Уисконсин]] и семейството се мести там. Докторската му дисертация „Диелектрична константа на хелия“ го сблъсква за първи път с големи по обем изчисления във връзка с приближеното решаване на [[частни диференциални уравнения]] и той прекарва часове със [[калкулатор]]а на Монро – настолна механична [[сметачна машина]]. Това събужда интереса му към по-добра и по-бърза сметачна машина. След защитата на доктората си през юли 1930 г. семейството се завръща в Еймс и през есента на 1930 г. Джон Атанасов става [[асистент]], а по-късно [[доцент]] по математика и физика в Щатския колеж на Айова ({{lang|en|Iowa State College}}, ISC) и започва да ръководи докторанти{{hrf|Бончев|1990|79 – 80}}.
== Преподавател в Айова ==
В края на [[1930-те]] и началото на [[1940-те]] години ISC има силни традиции в областите геометрия на повърхностите, паралелни корелации и приложения на метода на най-малките квадрати – и за трите е характерно интензивно използване на системи от линейни уравнения, които определят научните интереси на Атанасов.<ref name = "Gustafson">Gustafson J.L., „The Quest for Linear Equation Solvers and the Invention of Electronic Digital Computing“, ''IEEE John Vincent Atanasoff 2006 International Symposium on Modern Computing (JVA'06)'', 2006, IEEE Explore</ref> Той е единственият теоретик в колежа и се насочва към решаване на сложни задачи, при които възниква необходимост от по-ефективно извършване на голям обем изчисления. Разработваните от докторантите теми включват диференциални уравнения, които могат да се решават приближено чрез решаване на системи линейни уравнения с много неизвестни. Това може да стане само на ръка и изчисленията отнемат много време, дори когато се използват [[Сметачна машина|сметачни машини]].
В периода 1935 – 1937 г. Атанасов разработва метод за анализ на [[спектър|спектри]] и публикува статия в ''Journal of The Optical Society of America''.<ref name = "Brant">{{Цитат периодика| last = Atanasoff | first =J.V. | authorlink = | coauthors = Brant A.E.| year = 1936| month = | title =Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra | journal = Journal of the Optical Society of America| volume = 26| issue =2 | pages =77 – 98 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> За целта модифицира механична [[табулираща машина]] на IBM(<ref name="Kaplan_2">[http://amhistory.si.edu/archives/AC0196_atan720810.pdf Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff], August 10, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation</ref> – стр. 28, трети отговор), работеща с [[перфокарта|перфокарти]], предоставена под наем на колежа от IBM (<ref name="Kaplan_2"/> – стр. 32, последен отговор, "... at that time all IBM equipment couldn't even buy ...") и проектира допълнително устройство, което свързва към табулатора(<ref name="Kaplan_1">[http://amhistory.si.edu/archives/AC0196_atan720717.pdf Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff], July 17, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation</ref> – стр. 9, последен отговор), (<ref name="Kaplan_2">[http://amhistory.si.edu/archives/AC0196_atan720810.pdf Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff], August 10, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation</ref> – стр. 27 – 28), като умишлено нарушава лицензионния договор между колежа и IBM.(<ref name="Kaplan_2"/> – стр. 28, втори отговор) Във връзка с тази публикация, през април 1937 г. Атанасов изпраща писмо до IBM с предложение за някои подобрения.(<ref name="Kaplan_2"/> – стр. 26, последен въпрос и отговор) За IBM обаче това е нарушение на бизнес политиката на фирмата, която не разрешава манипулиране на нейни продукти, и тя отказва.(<ref name = "Burks"/> – стр. 5) IBM дори издава вътрешен меморандум (това се изяснява по време на делото ''Honeywell v Sperry Rand'') с инструкция „не допускайте Атанасов до табулатора“.<ref name = "Clarence">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://cdm16107.contentdm.oclc.org/cdm/ref/collection/p15388coll1/id/491 | заглавие=Pioneers in Science and Technology Series Oral History of Dr. John V. Atanasoff |достъп_дата = |фамилно_име= Larson |първо_име=C. |дата= |труд= |издател= |цитат= |език= }}</ref>, <ref name = "Burks"/>, (<ref name=”Advents”/> – стр. 232, колона втора, първи параграф)
През [[1936]] г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов изчислителен уред за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Той решава уравнение на Лаплас директно, без да преобразува диференциалните уравнения в системи от линейни уравнения.<ref name = "Alice">{{cite book |title= The First Electronic Computer: The Atanasoff Story |last=Burks |first= A. R and Burks A. W. |authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= The University of Michigan Press|location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref> Атанасов установява, че точността му при работа прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри – присъщ недостатък на аналоговите устройства.
== Създаване на компютъра АВС ==
{{основна|Компютър на Атанасов-Бери}}
[[Файл:Atanasoff-Berry Computer.jpg|мини|250px|Реплика от 1997 г. на [[Компютър на Атанасов-Бери|компютъра на Атанасов-Бери]] в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова]]
Атанасов решава да създаде принципно нова изчислителна машина, която да реши проблема с точността на изчисленията. През 1937 г. той стига до основната концепция на машината – за свърже банка от прости калкулатори към обща ос. При конструирането Атанасов решава тежки инженерни проблеми, предизвикани от минималното финансиране, с което разполага. Той постига оригинални решения за архитектурата, организацията на паметта и метода за въвеждане и извеждане на данните.<ref group="notes">Компютърът на Атанасов съдържа около 300 лампи, благодарение на оригиналното решение за използване на суматорите както за побитово събиране и изваждане, така и за преминаване от десетична към двоична система и обратно. За сравнение ENIAC използва 18000 лампи.</ref> Тези оригинални решения позволяват на Атанасов и Бери да създадат компютър с последователна архитектура, при което въвеждането на данни става със стандартни перфокарти, но е последвано от междинна обработка чрез прогаряне на „перфокарти“ от принципно нов тип.
Според самия Атанасов той достига до тези решения по необичаен начин – една вечер, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След триста километра (190 мили) спира в крайпътно заведение в [[Илинойс]] и там се избистрят основните принципи на бъдещата машина.<ref group="notes">Тази история е юридическа интерпретация (твърдения асоциирани със събития с цел по-убедително въздействие), разказана е от Атанасов пред съда на 12 ноември 1968 г. и не потвърдена от никой друг. Тя започва така: „Както станах да си тръгвам от това място, аз разбрах че съм прогресирал и съм стигнал до заключения как да продължа в решаване на проблемите, които имах. По време на този интервал аз разреших проблема какво ще използвам за елемент на абака. Аз ще използвам кондензатор и ще преодолея недостатъците като имам устройство, механизъм от машината който да обхожда паметта през чести интервали. В този момент аз не разреших нищо друго, например как абаки ще взаиимодейства, за да достави елемент на аритметика и алгебра, т.е. да извършва събиране и изваждане.“(United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division, „Deposition of Dr. John V. Atanasoff“ – стр. 167, първи отговор, втори параграф) Атанасов променя историята с кръчмата в Илинойс многократно. Историята на създаване на АВС компютъра е описана в [16] през 1940 г. Там Атанасов пише: "Първите планове бяха да се използва схема на двоичен брояч, но след месеци ескперименти тази идея беше изоставена поради вътрешна нестабилност на схемите.([16] – стр. 6, втори параграф) ... В началото, петият вариант на елемент (т.е. кондензаторният вариант) не беше предвиден защото беше преценено, че състоянието на зареждане е твърде преходно явление за да се използва за съхраняване на числа в машината. След много модификации на всеки един от изброените предишни варианти, които не постигнаха задоволителни резултати по отношение на цена, сложност и готовност за свързване към останалия механизъм, вниманието беше насочено към възможността да се използва малък кондензатор. '''След това''' на автора му дойде идеята, че може би е възможно така да се проектира механизма, че машината да обхожда своята памет през малки интервали ..."([16] – стр. 7 последен параграф, стр. 8 първи параграф)</ref> Според Густафсон<ref name="Gustafson2">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://johngustafson.net/pubs/pub57/ABCPaper.htm | заглавие= "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998|достъп_дата = 22 март 2017|фамилно_име= Густафсон|първо_име= Джон|труд=Annals of the History of Computing |език= en}}</ref>, <ref group="notes"> В [15] Густафсон твърди, че АВС е готов за практикуване защото е решавал практически задачи, което противоречи на решение на съда т. 2.1.7, в което съдия Ларсън изрично обяснява готовност за практикуване като основен критерии за завършеност и готовност за патентоване на едно устройство и на документи по делото. В писмо до Джордж Грос от август 1942 г. Атанасов пеше: „Изчислителната машина не е завършена и аз се принудих да стигна до заключението, че трябва да я изоставя за сега.“([17] – стр. 198, първи параграф)</ref> ръководил създаването на реплика на АВС, в днешните понятия те са следните:
* да използва при пресмятането електричество и електроника, а не механика или електромеханика;
* да използва вътрешни операции с двоична аритметика,
* да използва отделна памет за междинните резултати, изпълнена с [[кондензатор]]и и опреснявана периодично, за да поддържа състояния 0 или 1
* да използва логически изрази, а не броене.
Работата на Атанасов върху АВС компютъра е изцяло теоретична – концепция, кондензаторна памет, суматорен механизъм.(<ref name=”Advents”/> – стр. 241, първа колона, последен параграф), (<ref name = "Deposition"/> – стр.157 – 158) За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – [[Клифърд Бери]]<ref name="Kaplan_1"/><ref name=”Advents”/>.
През март [[1939]] г. от колежа му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват монтажа на машината в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават [[прототип]] на изчислителната машина, който съдържа два 25-битови абака ([[Сметало|сметала]]) (с думата „abacus“ Атанасов означава [[Регистър (компютър)|регистър]] или акумулатор), разположени радиално от двете страни на бакелитов диск, един [[суматор]] и конвертор.(<ref name = "Atanasoff"/> – стр. 29, предпоследен параграф). Този модел им позволява в периода ноември 1939-януари 1940 да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство на машината в различни условия и е първото експериментално електронно устройство, което успешно изпълнява двоични операции събиране и изваждане.<ref name = "Alice"/> Операциите се извършват върху десетични числа, кодирани в осмичен код и резултатите са добри. В началото на 1940 г. те получават още 810 долара за проекта от колежа (110 долара от декана и 700 долара от научния съвет<ref name = "Atanasoff"/> – стр. 30). През същата година аритметичното устройство е проектирано отново.(<ref name = "Alice"/> – стр. 235) То се състои от 30 последователни двоични [[суматор]]а, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). До средата на 1942 г. е пуснат в действие прототип на сметачна машина, много по-късно наречена [[компютър на Атанасов-Бери]] или ABC ({{lang|en|Atanasoff-Berry Computer}}).<ref name = "Atanasoff">Atanasoff J.V., [http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/143/rec/4 Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations], Iowa State School Report, Aug. 1940</ref> Тя е специализирана<ref group="notes">Атанасов винаги е представял АВС компютъра като компютър за решаване на диференциални уранения, а не като компютър който може да решава и диференциални уравнения освен всичко друго. В резултат, АВС компютъра е определен като специализиран. Това определение се оспорва с много сериозен аргумент от Джон Густафсон в [15], ръководител на реконструкциата на компютъра от 1997 г. За компютрите без запомнена програма т.е. компютрите, които не са Тюринг съвместими, универсалността се определя от типа задачи, които могат да решават. Колкото повече типове задачи могат да решават т.е. колкото по-широко им е приложението, толкова по-универсални са. Аргумента на Густафсон е, че тъй като АВС компютъра може да изпълнява единични операции събиране, изваждане, умножение и деление и осигурява допълнителна гъвкавост за решаване на диференциални уравнения чрез множеството от изчислителни модули (29 изчислителни модула), такъв какъвто е ENIAC (16 изчислителни модула), то той може да бъде използван за решаване на широк спектър от задачи и е толкова универсален колкото и ENIAC. С други думи, АВС не е автоматичен, но е универсален. Разбира се, тази универсалност не е в термините на съвременните компютри.</ref> – предназначена е за решаване на системи линейни уравнения с до 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, като изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране и изваждане (умножението и делението се свеждат до първите две). Изчислението се извършва с помощта на електронни схеми и логически изрази, а управлението става ръчно с електромеханични превключватели, т.е. машината не е автоматична. АВС компютърът не е съвместим със съвременното определение за компютър (погледни бележка 6).
Основната концепция е разработена от Атанасов.(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 4, последен отговор) По-голяма част от електронните схеми на ABC компютъра са дело на Клифърд Бери(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 4, първи отговор), механиката е разработена от Герт Вайсман.(<ref name=”Mobley”> Mobley B. P., ''The ingenuity of common workmen: and the invention of the computer'', Iowa State University, PhD Thesis, 2001, Iowa State University Digital Repository</ref> – стр. 192, втори параграф) Първата схема на двоичния суматор е проектирана съвместно от Атанасов и Бери.(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 2, последен отговор) Монтажът на машината е извършен от студенти под ръководството на Бери. Сред студентите, участвали в монтажа на АВС компютъра са Алън Къркпатрик (по-късно патентен адвокат на CDC, участник в екипа на Honeywell), Роберт Фулмър (по-късно патентен адвокат на General Electric, участник в съдебния процес), но с най-голяма заслуга при монтажа е д-р Роберт Мадър (проектирал захранването), оказал съществена помощ и при реконструкцията на АВС компютъра през 1995. Основен проблем е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не разрешават на други да се свързват към техни устройства(<ref name = "Burks">Burks A. W., „Who Invented the General Purpose Electronic Computer“, Colloquim, University of Michigan, 1974</ref> – стр. 5) (през 1944 – 1945 г. IBM дават разрешение на Екерт и Моукли да свързват и модифицират техни входно-изходни устройства (<ref name = "Alice"/> – стр. 207)). Клифърд Бери предлага интересна идея за запис и четене на междинните резултати – вместо да печата перфокарти, да прогаря с искра подходящ диелектрик ([[хартия]]).<ref name = "Berry">Berry C.E., [http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/57/rec/13 Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism], MSc Thesis, Iowa State College, 1941</ref> Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър ({{Lang|en|master of science}}). Устройството за записване и четене на данни на Бери обаче не е достатъчно надеждно, защото перфорацията не е достатъчно регулярна и става причина за случайни грешки (<ref name = "Alice"/> – стр. 224 – 225), (<ref name = "Burks"/> – стр. 5), <ref name="SEP">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://plato.stanford.edu/entries/computing-history/ | заглавие= The Modern History of Computing|достъп_дата = 31 октомври 2016|труд= [[Станфордска философска енциклопедия]]}}</ref>. АВС компютърът има и други проблеми, които никога не са били проучвани – контактната система на барабаните(<ref name="Kaplan_1"/> – стр. 12, последен отговор), режима на лампите <ref name = "Mooers"/>, опроводяването на компютъра (писма на Атанасов до Роберт Мадър)
Макар целта е да се решават системи с до 29 линейни уравнения с 29 неизвестни, поради войната проектът е прекъснат на стадий, на който машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson2"/>. След това тя е демонтирана в отсъствието на двамата автори и забравена.
=== Подготовка за патентоване ===
През август 1940 г. Атанасов и Бери подготвят рапорт до ръководството на ISC, който съдържа подробно описание на машината и служи като обосновка за търсене на допълнително финансиране. През декември 1940 г. двамата посещават Патентния офис на САЩ във Вашингтон за предварително патентно проучване и не намират нищо, което би застрашило заявката им.<ref group="notes">Поради патентната тайна върху заявките, по онова време предварителното проучване се разпростира само върху вече издадените патенти. Днес патентната тайна се простира само до датата на първата публикация на заявката – около 3 месеца след нейното подаване.</ref>
На 24 март 1941 г. фондацията ISCRF ({{lang|en|Iowa State College Research Foundation}}) получава външно финансиране за довършване на проекта, но поставя изричното условие Атанасов да подпише патентно споразумение с колежа<ref name="Pioneers"/> {{hrf|Slater|1987|57}}<ref group="notes">Основното финансиране от 5330 долара е от ''Research Corporation of New York City''</ref>.
През юли 1941 г. Атанасов сключва патентно споразумение с колежа в Айова, според което авторът (Атанасов) прехвърля правата върху машината на колежа и придобива правото на 50% от приходите, като поема 50% от бъдещи разходи (това включва разходите по патентоването) и се задължава да не патентова самостоятелно (при патентоване колежът в Айова да бъде посочен като собственик). <ref name=”Advents”> Atanasoff J. V., ''Advent of Electronic Digital Computing'', IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no., pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028</ref> – стр. 254, първа колона, последен параграф), <ref name="Pioneers"/>{{hrf|Slater|1987|57}}<ref group = "notes">В патентната система автор (author) и собственик (assignee) на интелектуални права са две различни неща. В случая се регулира въпросът за собствеността между автора на интелектуалния продукт, финансиран от работодателя. Отказ от споразумението би означавал авторът да напусне колежа (например Моукли и Екерт отказват за подпишат подобно патентно споразумение и напускат университета в Пенсилвания, за да основат собствена компания (Burks– стр. 188)). Такива са правилата и в други университети (показания на Травис – (Burks – стр. 188)), а и днес, не само в университетите, но и във фирмите. Първоначално, колежът в Айова предлага разпределение на приходите 90/10, при което колежът придобива цялата собственост, поема всички разходи и инициативата за управление на проекта. Атанасов не приема това предложение и след голям спор се съгласява да прехвърли цялата собственост на Колежа, да не патентова самостоятелно, да поеме 50% от разходите и в замяна придобива правото на 50% от приходите. По този начин Атанасов запазва инициативата за управление на проекта, а колежът има само съвещателен глас. През 1984 г. в интервюто си с Кларенс Ларсън Атанасов казва „Знаете ли защо нямам патент? Защото колежът ме принуди да подпиша патентно споразумение и след това не направи нищо.“ Колежът не подава патентна заявка, защото няма инициативата за управление на проекта и машината все още не съответства на описаното в рапорта от август 1940 г.[13], по който е сключено патентното споразумение. Този факт е доказан от Джон Густафсон при реконструкцията на ABC през 1995 г.[12]</ref>
Междувременно по покана на Атанасов от 13 до 18 юни 1941 г. в дома му гостува [[Джон Моукли]], който е проявил интерес към машината. Двамата са се запознали на научна конференция и споделят интереса си към автоматизиране на обемни и сложни изчисления. Това посещение ще има сериозни последици далеч в бъдещето. Атанасов запознава Моукли с части от рапорта си от август 1940 г., но отказва да му даде копие. В разговорите той му разкрива архитектурата, схемите и демонстрира готовите блокове, а Моукли си води изчерпателни записки и си тръгва с изчерпателна информация за проекта, без да поема никакви задължения за опазване, неразпространение и неизползване на придобитите знания, макар че в писмо от октомври 1941 г., Атанасов го моли да спазва конфиденциалност поради предстоящото патентоване.<ref name="Pioneers">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://history.computer.org/pioneers/atanasoff.html | заглавие= Computer pioneers:John Vincent Atanasoff|достъп_дата = 6 март 2017|фамилно_име=Lee |първо_име= J.A.N.|издател= IEEE Computer society|език= en}}</ref> По късно този факт е едно от основанията за обявяване на патента на ENIAC за невалиден.
През пролетта и лятото на 1942 г. Атанасов и Бери подготвят заявка за патент.<ref group="notes">В т.13.21.1. от своето решение съдия Ларсън констатира, че „ABC е описан ... в чернова на патентна заявка, подготвена от Клифърд Бери ...“. По време на делото Атанасов свидетелства, че през пролетта и лятото на 1942 г. са работили върху патентна заявка заедно с адвокат Трекслер. С днешна дата е известно, че по същото време върху двоичен електронен цифров компютър се работи и в [[Bell Laboratories]]</ref> На 7 август 1942 г. Атанасов изпраща непълна чернова за патент (липсват 1/3 от чертежите) на адвокат Трекслер. <ref group="notes">Адвокат Трекслер започва работа върху заявката на Атанасов през ноември-декември 1942 г. и констатира, че в текста на заявката са описани 20 фигури, но е получил само 12. През декември 1942 г. адвокат Трекслер моли Атанасоф да изпрати и останалите 8 фигури.</ref> В началото на януари 1943 г. Атанасов спира да отговаря на писмата на адвокат Трекслер и едностранно прекратява процедурата за патентоване, без да информира колежа.(<ref name=”Mobley”/> – стр. 200 – 201) <ref group="notes"> Със съдебно решение (т.13.21) съдът определя, че Атанасов е отговорен за провала на патентоването на АВС компютъра. Въпреки това Атанасов обвинява Колежа и адвокат Трекслер до края на живота си.[17] – стр. 201, втори параграф) Към края на 1942 г. и в следващите 5 години ABC компютърът е новост. Могат да се посочат различни вероятни причини за отказа на Атанасов от патентоване: разкриване на идеята (посещенията на Атанасов в Raytheon, Bell Laboratories, General Electric, посещението на Моукли), машината остава незавършена (тя не решава система от уравнения с 29 неизвестни, за което е проектирана), не е в оперативна форма и не е в състояние на полезност. По време на делото Honeywell v. Sperry Rand последният факт е обект на много тежки спорове ([11] – стр. 242).</ref>
След като САЩ влизат във [[Втората световна война]] през декември [[1941]] г., от средата на 1942 г. Атанасов и Бери са ангажирани във военни проекти, работата по компютъра АВС е прекъсната, а след това машината е забравена. Нещо повече, поради преустройство на помещенията след време АВС е разглобен, тъй като не може да бъде изнесен от помещението<ref name="Gustafson2"/>, и от него са запазени само отделни части.
== Работа за армията ==
През септември [[1942]] г. Атанасов постъпва в Лабораторията към арсенала на Военноморските сили ({{lang|en|Naval Ordnance Laboratory, NOL}})<ref name="WOP"/> във [[Вашингтон (град)|Вашингтон]]. Той смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне към академичната си работа. Люра остава в Еймс с трите деца, но той често ги посещава. Клифърд Бери работи също по военна тематика, но в [[Калифорния]].
Атанасов става ръководител на хидроакустичния отдел в NOL. Основните му научни интереси по това време са в областта на динамиката на корабите, има много разработки с военно приложение, сред които хидроакустични устройства, [[детонатор]]и, подводни бомби, миночистачен уред и патентова над 30 устройства<ref name="WOP"/>{{hrf|Бончев|1989|158}}. През май 1945 г. в NOL е създаден нов отдел със задача да построи компютър за нуждите на флота и Атанасов оглавява и него. Макар че изчислителните машини са съвършено нова област за времето и липсват опит и кадри, проектът получава финансиране от 300 000 долара и е събран екип. Той обаче не постига целта си и след година и половина е прекратен<ref group="notes">Горе-долу по същото време се провеждат [[ENIAC#Лекции в Мурската школа и EDVAC|лекциите в Мурската школа]]</ref>. През 2001 г. от публикувани посмъртно записки на един от участниците в екипа Калвин Моерс<ref name = "Mooers">{{Цитат периодика| last = Mooers | first = C. N. | authorlink = | coauthors = | year = 2001| month = Apr-Jun| title = The Computer Project at the Naval Ordnance Laboratory| journal =IEEE Annals of the History of Computing | publisher = [[IEEE]]| location = | volume = 23| issue = 02| pages = | doi = | id = | url =https://ieeexplore.ieee.org/document/929912/references#references | format = | accessdate = | lang = en}}</ref>, става ясно, че проектът се е ползвал с подкрепа от страна на [[Джон фон Нойман]] и е прекратен, след като фон Нойман преценява, че няма изгледи компютърът да бъде построен. Според Моерс това свидетелства, че Атанасов не е считал опита от проекта АВС за подходящ за надграждане<ref name = "Mooers"/>,{{hrf|Slater|1987|60}}, а назначаването му за ръководител на два отдела едновременно е било неудачно. Косвено доказателство за това, че хидроакустичният отдел е бил приоритет за Атанасов, е участието му в други военни проекти: експерименти по измерване на [[сеизмични вълни]] при първия атомен опит на [[Бикини (атол)|атола Бикини]] в [[Тихия океан]] (1946) и при големия конвенционален взрив в [[Хелголанд]] (1947)<ref>{{Цитат периодика| last = Cox | first = E.F.| coauthors = Atanasoff J.-V. et al.| year = 1949| month =October | title = Upper-athmosphere temperatures from Helgoland big-bang| journal =Journal of meteorology | volume = 6| url = http://journals.ametsoc.org/doi/pdf/10.1175/1520-0469(1949)006%3C0300%3AUATFHB%3E2.0.CO%3B2| accessdate = 15 март 2017}}</ref>.
При едно от връщанията си в Еймс през 1948 г. Джон Атанасов научава, че компютърът АВС е разглобен и изнесен от сградата на физиците, като се запазени само няколко негови части. Нито той, нито Бери са били информирани. Проектът бива забравен до 1967 г., когато адвокатите на водещи компютърни фирми се обръщат към Атанасов за помощ при подготовката на няколко корпоративни дела. Недовършеният АВС и особено информираността на Джон Моукли за него са един от мотивите за важното съдебно решение, с което патентът на ENIAC е обявен за невалиден, т.е. електронният цифров компютър става [[обществено достояние]].
През 1949 г. Атанасов става научен съветник на пехотните части във Форт Монро, [[Вирджиния]]. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в NOL и остава там до 1952 г., когато напуска, за да започне свой бизнес.
== Собствен бизнес ==
През 1952 г. заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Бийчър основават компания за научни изследвания и разработки – ''The Ordnance Engineering Corporation'' в Роксвил, [[Мериленд]]. През 1957 г. тя е придобита от ''Aerojet General Corporation'' и Джон Атанасов остава да работи като мениджър на нейния Атлантически филиал (1957 – 1959) и като вицепрезидент (1959 – 1961). От 1961 г. до пенсионирането си през 1969 г. е президент на фирмата ''Cybernetics''.
През следващите години от живота си Джон Атанасов продължава да се занимава с научни изследвания. Работи по създаването на универсална [[азбука]] и език, които да позволяват лесна логическа обработка<ref name="WOP"/>. Разработва научно-приложни методи и средства за оптимизиране на възприемането на информация от човека и машината и се интересува от фонетизиране на националните писмености{{hrf|Бончев|1989|158}}.
През пролетта на 1967 г. адвокати на CDC, Honeywell и GE осъществяват контакт с Атанасов и го призовават като свидетел по две дела между големи компютърни фирми. При разпитите му за първи път пред обществото се разкриват детайли за замисъла и реализацията на АВС. Съдебното решение на съдията Ларсон, което обявява патента на ENIAC за невалиден, допринася за обществената известност на Атанасов и компютъра АВС, макар че той вече отдавна не съществува.
През 1970 г. Атанасов получава покана и посещава България със съпругата си. Второто му посещение е през 1985 г.
== Семейство ==
През 1925 г. се жени за Люра Мийкс (Lura Meeks) – 25-годишна студентка по икономика от [[Оклахома]]{{hrf|Бончев|1990|78}}. Семейството има три деца: Елси, Джоан и Джон. През 1949 г. се развеждат и Люра с децата се преместват в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби от Айова, с която са работили във Вашингтон по време на войната и остават заедно до неговата смърт, която настъпва на 15 юни 1995 г. след дълго боледуване в дома му в щата [[Мериленд]] на 91-годишна възраст<ref name="WOP"/>. Погребан е в гр. [[Фредерик]].
== Признание като компютърен пионер ==
{{основна|Патентен спор за ENIAC}}
Компютърната индустрия започва да се развива с ускорени темпове след навлизане на електричеството и особено след 1930. Към 1940 година основните производители на изчислителна техника са [[IBM]], NCR, RCA, [[Bell Labs]] и др. В края на 1939 г. [[IBM]] и NCR създават първите електронни сметачни машини, но те остават само като опитни образци и нито една фирма не поема риска да създаде търговски продукт. В своите мемоари Атанасов пише: „Аз считах, че механичният подход ще бъде по-стабилен, но електронният подход ще бъде по-гъвкав. Този случай беше от особено значение, защото аз възнамерявах да използвам електронни лампи ... и тези лампи се считаха за доста ненадеждни“<ref name=”Advents”/> – стр. 281, първа колона, втори параграф) Освен това съществуват редица изчислителни машини с военни приложения, за които се знае съвсем малко или пък се обявяват публично много по-късно (например свързаните с [[криптоанализ]] [[Colossus Mark I|Colossus]] в Англия и машините на NCR (N-530) в САЩ, които все още са обвити в секретност)<ref group = "notes">От особен интерес са електронните компютри на NCR, защото всички използвани лампи са проектирани от Джо Деш, ръководител на компютърната лаборатория и произведени от Silvania по поръчка. Тези лампи са строго секретни през войната. Използвани са в N-530, разработена целево от NCR за разбиване на шифъра на четири-роторната [[Енигма (машина)|Енигма]] с помощта на [[Алън Тюринг]]. До края на войната са произведени около 150 броя, част от които са изпратени в Англия. След войната повечето машини са унищожени, а участниците в проекта получават строга забрана да обсъждат N-530 до края на живота си. Техните интервюта за Смитсониън са цензурирани. Степента на секретност е била ААА (като на атомната бомба). Първите информации за N-530 се появяват след 2000 г., след 20 години борба за разсекретяване на информацията</ref>. Признанието за приноса на Атанасов като компютърен пионер идва като страничен резултат на съдебните дела, в ущърб на патентите и предходната слава на ENIAC, и затова се приема нееднозначно. Например името на Атанасов не е споменато при честването на 50 години от създаването на ENIAC<ref name="Forbes">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.forbes.com/forbes/1997/0707/6001335a.html#c542f131e949 | заглавие=John Vincent Atanasoff Father of the computer? |достъп_дата =15 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= 7 юли 1997|труд= |издател=Форбс |цитат= |език= en}}</ref>. Продължава да остава нерешен спорът „кой е изобретил първия електронен компютър?“. Според Ричардс <ref>{{cite book |title= Electronic Digital Systems |last= Richards|first= R.K.|year=1966 |publisher=Wiley and Son |location=New York }}</ref> и Бъркс<ref name = "Alice"/> Атанасов е „баща на електронния компютър“, според други автори компютърът такъв, какъвто го познаваме днес, е резултат на приноса на мнозина компютърни пионери<ref name="Rohas">{{cite book |title= The First Computers—History and Architectures |last=Raúl Rojas |coauthors= Ulf Hashagen |year= 2000|publisher= MIT Press|isbn=0-262-18197-5 |pages= 352}}</ref>.
Името на Атанасов нашумява при делото ''Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp'' в окръжния съд в Минесота, в което [[Honeywell]] обвинява [[Sperry Rand]] в патентна измама и [[монопол]]ни практики. Решението по това дело (1973) <ref name = "Larson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.ushistory.org/more/eniac/index.htm | заглавие= Findings of Fact, Conclusions of Law and Order for Judgement|фамилно_име=Larson |първо_име=E. R. |дата= 19 Oct. 1973|труд= File. No. 4 – 67 CIV. 138, Honeywell v. Sperry Rand Corporation and Illinois Scientific Developments Inc.|издател= US District Court, District of Minesota, Fourth Division,|език= en}}</ref>, обявяващо патента на ENIAC за невалиден, става повратен момент в развитието на компютърната индустрия. Съдът потвърждава, че компаниите от бранша за производство на електронни цифрови компютри не дължат отчисления за ползването на патент. Като съпътстващ резултат Атанасов и [[Компютър на Атанасов-Бери|компютърът АВС]], напълно забравен към онзи момент, придобиват обществена известност. Колежът в Айова, който междувременно е станал университет, предприема стъпки за популяризиране на идеите на Атанасов и Бери и компютъра АВС като един от най-ранните образци на електронен компютър. Въпреки изхода на делото, Атанасов не получава никакви материални облаги от изобретението си<ref name="Forbes"/>.
Друга последица от делото е последвалата поправка на патентния закон на САЩ от 1973 г., с която се инкриминират тайните фирмени споразумения с цел манипулиране на пазара{{hrf|Larson|1973|т.13.2 и т.13.3}}.
''Sperry Rand v. CDC'' е друго дело, свързано с Атанасов, от април 1968 г. То касае нарушаване на патент US Pat. 2,617,705 за магнитния диск и патент US Pat. 2,629,827 за регенеративната памет. Тъй като е свързано с по-голямото дело ''Honeywell vs. Sperry Rand'', съдебният състав изчаква решението на съдия Ларсън по него. Той констатира, че
* идеята на Атанасов за регенериране на паметта е използвана в [[EDVAC]]{{hrf|Larson|1973|112 (т. 14.11.3.5)}},
* патентът за регенеративната памет е невалиден поради разкритията, направени преди критичната дата в рапорта на фон Нойман{{hrf|Larson|1973|102 (т. 14.11.1.22)}}.
Тъй като към датата на решението (октомври 1973 г.) патентът за регенеративната памет е с изтекъл срок на действие, съдът не го обявява за невалиден и това дело е прекратено.
=== Приносът на Атанасов ===
{{експерт}}
Работата на Атанасов и Бери по компютъра ABC остава незавършена, на ниво [[прототип]], не е публикувана и в продължение на 25 години остава неизвестна за широката общественост. По време на разпита на Атанасов като свидетел по делото на въпроса „Защо не сте публикували?“ той отговаря така: „''Предполагам, защото така съм решил.''“<ref name = "Deposition"> Atanasoff J.V., [http://cdm16001.contentdm.oclc.org/cdm/compoundobject/collection/p15031coll18/id/2650/rec/19 Atanasoff Deposition], (''United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division'', 4 – 67 Giv. 138, 1967.</ref> – стр. 943). В решението на съда се констатира, че в продължение на 20 години Атанасов не е отстоявал своето изобретение{{hrf|Larson|1973|т. 13.25.2}}. Въздействието на компютъра ABC върху развитието на компютърните технологии е косвено, пречупено през призмата на EDVAC, BINAC и UNIVAC, последвали ENIAC. Това са компютри с последователни суматори, регенеративна памет и запаметена програма.(<ref name = "Alice"/> – стр. 286) Патентният спор ENIAC разкрива пред обществото идеите на Атанасов като компютърен пионер, но и създава два лагера на негови привърженици и противници по отношение на заслугата му за по-нататъшното развитие на компютрите.
Компютърът ABC е различен от всички компютри, правени преди това. Приносите на Атанасов са:
* Регенеративна памет. Идеята да се използва енергията, заредена в кондензатор, за съхраняване на информация в двоичен код, е най-същественият принос на Атанасов. Същият принцип се използва в съвременните [[Динамична памет с произволен достъп|динамични компютърни памети]]. Година и половина след Атанасов (1943 г.) в машината Aquarius, която е част от [[Colossus Mark I|Colossus]], се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).(<ref name = "Copeland">Copeland J.B., „Colossus: The Secrets of Blechley Park's Codebreaking Computers“, Oxford University Press, ISBN-10:0-19-284055-X, 2006</ref> – стр. 301)
* Електронен последователен суматор. Атанасов използва за първи път електронни последователни двоични суматори. Първият електромеханичен двоичен суматор е направен от [[Джордж Стибиц]] през 1937 г. като част от „Model K“, който се съхранява в [[Смитсонов институт|музея Смитсониън]]. Проектирането на двоични системи и в частност на двоични суматори е тясно свързано с магистърската дисертация на Клод Шанън от 1936 г., който дискутира проблема за изграждане на двоични системи с двоични ключове.<ref name="Shannon">Shannon C. E., „A Symbolic Analysis of Relay and switching circuits“, MSc Thesis, University of Michigan, 1936</ref>
* Паралелен процесор. Процесорът на ABC (съставен от 30 последователни суматора) заедно с процесора на [[Джордж Стибиц]] (два паралелни суматора), който обаче е електромеханичен (изграден с [[реле]]та), са най-ранните варианти на паралелен процесор SIMD ({{lang|en|Single instruction Multiple Data}}). И двете машини са двоични. Процесорът на компютъра ABC е оригинално решение – 30 последователни суматора с 30 двойки регистър/акумулатор, реализирани с 360 лампи, част от които двойни триоди. Паралелният еквивалент би използвал не по-малко от 21 хиляди електронни лампи (ако се използват двойни триоди) заедно с паметта – т.е. би бил по-голям от ENIAC.
* Неавтоматично изпълнение на операциите. ABC не е автоматичен компютър<ref name = "ABC">[https://www.kullabs.com/classes/subjects/units/lessons/notes/videoplay/959/3040 www.kullabs.com]</ref>, защото входните данни и междинните резултати се въвеждат от и извеждат на перфокарти, които се обслужват на ръка и всяка аритметична операция се изпълнява след натискане на бутон от пулта. Подобно на компютъра на Джордж Стибиц, в ABC всички суматори изпълняват една и съща аритметична операция.
* Използва [[двоична система]]. При проектирането на сметачните машини от 30-те и 40-те години на XX век стои въпросът дали да се използва двоична или десетична бройна система. Компютрите с десетична бройна система също използват двоични елементи. На всяко число от една цифра съответства 9-битов преместващ регистър. При въвеждане на число в съответния преместващ регистър (на единиците, на десетиците, на стотиците) се записва единица в позицията, която съответства на стойността на числото. Например при въвеждане на числото 5 се записва единица в петата позиция на съответния преместващ регистър. Събирането се изпълнява с преместване наляво, изваждането – с преместване надясно. Например при събирането 5+2 единицата, записана на втората позиция, се премества с пет позиции наляво, тоест отива на седма позиция. В компютъра ABC се използва двоичната бройна система.
* Използва двоични операции. През 30-те и 40-те години на XX век има два подхода при проектиране на изчислителна техника – броене и двоични операции. Компютърът ABC е първото известно експериментално електронно устройство (с електронни лампи, а не с релета), което изпълнява двоични операции.
=== САЩ ===
Най-голямо признание Атанасов получава в своята [[алма матер]] – ISU. През [[1974]] г. е избран за почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие – VEISHA (''Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture''). През 1981 г. ISU прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов-Бери. На [[21 октомври]] [[1983]] г. (по повод годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на ABC и че [[ENIAC]] е „произлязъл“ от него) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и майка му Грейс Бери, приемат наградата от негово име.
През 1984 г. IEEE Computer society му присъжда медал на компютърен пионер „за първия електронен компютър с последователна памет“ <ref name="IEEE">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.computer.org/web/awards/pioneer | заглавие=Computer Pioneer Award – Past recipients |достъп_дата =24 ноември 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=IEEE Computer society |цитат= |език= en}}</ref>
=== България ===
[[Файл:John.atanasoff.jpeg|мини|Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София]]
В началото на 70-те години на XX век името на Атанасов и българските му корени нашумяват в България. Повод за това става книгата на Ричардс, в която за първи път се споменава работата му, а покрай шумното съдебно дело стават известни подробности от живота му. [[Благовест Сендов]] първи издирва адреса на Атанасов и му пише. Атанасов отговаря с писмо през септември [[1970]] г., в което описва живота си, дава сведения за изобретението си и за водените дела и изявява желание да посети България. След покана от името на [[БАН|Българската академия на науките]] Атанасов и съпругата му посещават България за три седмици в края на 1970 г. в рамките на тримесечна обиколка на Европа. Награден е с [[орден „Кирил и Методий“]] първа степен и изнася няколко лекции в БАН. Посещава и родното място на баща си – с. Бояджик, Ямболско, където се среща с далечни роднини{{hrf|Бончев|1990|35 – 41}}.
Второ посещение Атанасов прави през май–юни [[1985]] г., като две години преди това е избран за чуждестранен член на [[БАН]]. [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] заявява: „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ“, с което де факто обявява Атанасов за българин<ref name = "Ruskov">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://liternet.bg/publish14/i_ruskov/ivan_asen.htm | заглавие=Иван Асен III – Завладяване откъм Америка |фамилно_име= Русков|първо_име= И.|издател= liternet.bg}}</ref>. Награден е с орден „Народна Република България“ първа степен. Посещава отново родното място на своя баща. Обявен е за „Почетен гражданин на Ямбол“.
Според И. Русков популяризирането на Атанасов като „българин, изобретил първия електронен компютър“, се дължи на организирана [[Пропаганда|пропагандна]] кампания<ref name = "Ruskov"/>, а според Б. Зюмбюлев тя е пример за клишето „българинът първи във всичко“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1113268 | заглавие= Гълъбин Боевски и бродещите призраци на комунизма|фамилно_име= Зюмбюлев|първо_име= Борислав|дата=14.11.2011 |достъп_дата = 4 юли 2017|труд= [[24 часа (вестник)|24 часа]]}}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.24chasa.bg/Article/1132578 | заглавие=На какво точно е баща Джон Атанасов? (коментари към статията на Зюмбюлев) |достъп_дата = 4 юли 2017|дата= 30.11.2011|труд=[[24 часа (вестник)|24 часа]] }}</ref>.
От [[1988]] г. името на Атанасов носи първият [[астероид]], открит и изследван от българи в [[Рожен (обсерватория)|Националната астрономическа обсерватория „Рожен“]]. Върхът [[Атанасов нунатак]] в Антарктика е наименуван в негова чест през 2002 г. През 2003 г. е учредена [[Джон Атанасов (награда)|награда „Джон Атанасов“]], която се връчва ежегодно. През 2007 г. 4 октомври е обявен за ''Ден на информационното общество'' – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика в България<ref>Решение № 633 на МС от 27.09.2007 г. Обн., ДВ, бр. 80 от 5.10.2007 г.</ref>
Паметници на Джон Атанасов има в София (пред Телефонната палата), построен с дарения на стойност над 160 000 лв.<ref>[http://web.archive.org/web/20070423062514/http://tangra.bitex.com/bul/atanasoff/obrashtenie.htm Джон Атанасов – Дарители] – фондация „Тангра ТанНакРа“, архивиран уебсайт от archive.org на 9 май 2007 г.</ref> и открит през октомври 2003 г., и в с. Бояджик.
== Награди и отличия ==
* U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
* Citation, Seismological Society of America (1947)
* Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
* Cosmos Club membership (1947)
* орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1970)
* Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
* Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
* Doctor of Science, University of Florida (1974)
* Computer Pioneer Medal, IEEE (1984)
* Governor's Science Medal (1985)
* орден „Народна република България“ – първа степен (1985)
* Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
* Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
* Coors American Ingenuity Award (1986)
* [[Национален медал в областта на технологиите и иновациите]] (1990)
* [[орден Стара планина]] (посмъртно, 2000)
== Трудове ==
* Atanasoff J. V. and Brandt A. E., „[https://doi.org/10.1364/JOSA.26.000083 Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra]“ Journal of the Optical Society of America Vol. 26, Issue 2, pp. 83 – 88 (1936)
* Atanasoff, J. V., „Computing Machine for the Solution of Large Systems of Linear Algebraic Equations,“ in B. Randell, ed., The Origins of Digital Computers, Selected Papers, New York, Springer-Verlag, New York, 1973, Chapter 7.2.
* Atanasoff J. V., ''Advent of Electronic Digital Computing'', IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no., pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028
== Бележки ==
<references group="notes"/>
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* {{cite book |title= Джон Атанасов |last=Бончев |first= Николай|year= 1990|publisher= [[Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|Университетско издателство „Климент Охридски“]]|location=София |pages= 166}}
* {{cite book |title= Findings of Fact, Conclusions of Law and Order for Judgement, File. No. 4 – 67 CIV. 138, Honeywell v. Sperry Rand Corporation and Illinois Scientific Developments Inc.|last= Larson|first=E. R. |year= 1973|publisher=US District Court, District of Minesota, Fourth Division |url= http://www.ushistory.org/more/eniac/intro.htm|accessdate=23 март 2017}}
* {{cite book |title= Portraits in Silicon |last=Slater |first=R. |authorlink= |coauthors= |year= 1987|publisher= The MIT press |location=Cambridge |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
== Външни препратки ==
* {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://ethw.org/John_V._Atanasoff | заглавие=John V. Atanasoff |достъп_дата =1 март 2017 |издател= Engineering and technology history wiki|цитат= Биография и видео интервю с Атанасов от 19 март 1985 г.|език=en }}
* {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://chernykh.net/content/view/447/659/ | заглавие= Джон Атанасов и Клиффорд Берри |достъп_дата = 6 март 2017|издател= История компьютера|език= ru}}
* {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/courtcase.php | заглавие= Atanasoff-Berry Computer Patent/Court case|достъп_дата = 16 ноември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата=2011 |труд= |издател=JVA Initiative Committee, Iowa State University |цитат= (съдържа препратки към оригиналните документи със съдебното решение на Ларсон и показанията на Атанасов като главен свидетел)|език= en}}
{{нормативен контрол}}
=== той е тъп грозен гей ===
<br />
{{СОРТКАТ:Атанасов, Джон}}
[[Категория:Чуждестранни членове на БАН]]
|
