Джон Атанасов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
тези данни не бяха вярни но мойте са
м Премахнати редакции на 91.204.159.67 (б.), към версия на PSS 9
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение}}
Джон е гей ве
{{Личност|инженер
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = инженер
| област = [[Физика]], [[математика]]
| работил-в = [[Айовски щатски университет]]
| студенти = [[Клифърд Бери]]
| повлиял = }}{{Личност/Инженер
| област = [[Електроника]]
| работил-в = [[Aerojet General Corporation]]<br>[[Cybernetics Incorporated]]
| изобретения = [[Компютър на Атанасов-Бери]]
| награди = [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Орден „Св. св. Кирил и Методий“]]<br>[[Национален медал в областта на технологиите и иновациите]]<br>[[Орден „Народна република България“]]
}} }}
 
'''Джон Вѝнсънт Атана̀сов''' ({{lang|en|John Vincent Atanasoff}}) е [[американски]] [[физик]], [[математик]] и [[електроинженер]]<ref group="notes">Автори на журналистическа романтика определят Атанасов като математик и електроинженер. Въпреки че Атанасов завършва инженерство, придобива магистърска степен по математика и докторат по физика, той се идентифицира като теоретичен физик. В нито един документ (съдебни показания, интервюта, мемоари) Атанасов не се идентифицира като математик или електроинженер.</ref>, изобретател на един от първите електронни цифрови компютри<ref group="notes">Със съдебно решение (т. 3.1.5) на експерименталния модел на Атанасов е определен приоритет (завършен, готов за практикуване) декември 1939 г. За АВС компютъра съдът не определя приоритет, тъй като не е завършен, не изпълнява това, за което е проектиран и не е в полезно състояние. В т. Въведение.6.6 от съдебното решение съдът изброява задачите, които си е поставил за цел да реши и определя АВС компютъра като един от най-ранните електронни цифрови компютри (т. Въведение.6.6.3 „The history of design and construction of the earliest automatic electronic digital ''computers'' and, particularly, the so-called ABC ...“). Първият електронен цифров компютър на Артър Дикинсон (IBM) е завършен в началото на юни 1939 г. (машината е проектирана в лабораторията на Патентния Департамент на фирмата, Ендикот, Ню Йорк) и е патентован на 20 януари 1940 г.(US 2,580,740). Вторият електронен цифров компютър на Деш-Мумма (NCR), е завършен на 15 август 1939 г. (по протокол за демонстрация пред патентна камисия на фирмата, Дейтон, Охайо) и е патентован на 20 март 1940 г. (US 2,595,045). Запазеният оригинал на този цифров компютър е демонстриран пред съда от Роберт Мумма. И двата компютъра са десетични т.е. работят с числа кодирани в двоично позиционен код, като табулаторите.</ref>, <ref group="notes"> До април 1941 г. терминът компютър е използван за човек, който прави изчисления на ръка. В своя патент за Model I (първата изчислителна машина с отдалечен достъп за изчисления с комплексни числа, използвана от 1940 г. до 1949 г. за изчисляване на импеданса на транс-континенталните комуникационни линии на AT&T, по това време собственик на Bell Laboratories.) Джордж Стибиц въвежда два нови термина – „цифров“ за устройства, които работят със сигнали с две състояния, и „компютър“ за изчислително устройство. Терминът „компютър“ за изчислително устройство бързо си пробива път и до 1960 г. терминът „компютър“ за човек, който извършва изчислиния на ръка, изчезва.</ref> и първият електронен цифров двоичен компютър, който е изграден от множество изчислителни модули и работи с числа кодирани в двоичен осмичен код.
 
Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към [[математика]] и [[електротехника]]. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по [[теоретична физика]]. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни [[диференциални уравнения]], за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника ([[Табулираща машина|табулатори]], настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не са достатъчни гъвкави.<ref group="notes">Разликата между табулатор и калкулатор е в обема на изчисления, за които машината е предназначена. Първите експериментални модели на електронни цифрови компютри са с функционални възможности на акумулатори (аритметични машини за изчисляване на натрупване, използвани в банковата система) т.е. изпълняват само операции събиране и изваждане. Тези две операции са в основата на всички изчисления. Останалите аритметични операции умножение, деление, степенуване, коренуване и т.н. са итеративно повторение на събиране и изваждане плюс усъвършенствани вериги за управление на итерациите. Първите два електронни цифрови компютъра (на IBM и NCR) са паралелни структури и се появяват само седем години след първата паралелна електронна цифрова структура – двоичния брояч на Уин Уйлямс (1932 г.). Те изпълняват изчисления до 3-ти порядък без да използват перфокарти (премахването на перфокартите е обща цел на двете разработки). Експерименталният модел на Атанасов е последователна структура и изпълнява събиране и изваждане до 8-ми порядък.</ref> След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления, банка от калкулатори тип Monroe свързани към обща ос<ref group="notes">Най-ранните документи, в които Атанасов говори за свързване на банка от калкулатори тип Monroe към обща ос т.е. с обща синхронизация, е писмо от септември 1937 г. до адвокатската фирма Dietrich & Ratley с молба за патентно проучване и меморандума за начално финансиране от март 1939 г. Това всъщност е голямата идея на Атанасов – създаване на изчислителна машина от много малки изчислителни модули т.е. мултипроцесор. Съвременните суперкомпютри са множество от малки PC-on-Chip модули, свързани в мрежа. Въпреки че със съдебно решение (т. 12.2.7.3) е определена зависимост на ENIAC от мултипроцесора на АВС компютъра (претенция 90), Атанасов никога не претендира за това. Със съдебно решение (т. 3.1.4.) периода на разработка на ABC компютъра е определен 1937 – 1942 г.</ref>, която да решава системи с линейни уравнения по модифициран [[метод на Гаус]]. Двамата с [[Клифърд Бери]] създават [[прототип]] на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна [[Компютърна памет|памет]]. Макар и получила името [[компютър на Атанасов-Бери]] по време на делото ''Honeywell v. Sperry Rand'', тя не отговаря на съвременната дефиниция за [[компютър]].<ref group="notes">Архитектурната база на първите електронни компютри (в съответствие с термините на Стибиц) е заимствана от табулаторите – аритметично (изчислително) устройство и отделни регистър и акумулатор (терминът „акумулатор“ за регистъра на междинния резултат е въведен от Джеймс Брайс през 1935 г.) Принципите на функциониране на съвремените компютри са дефинирани от Курт Гьодел, Алонзо Чърч и Алън Тюринг в периода 1930 – 1936 г. и са в основата на теорията на изчислимостта. През 1932 – 1933 г. Алонзо Чълч и Стивън Клини дефинират функционалното програмиране. През 1934 г. Алън Тюринг дефинира динамичното програмиране. Тези две дефиниции всъщност създават рамката на съвременната програма. През 1936 г. Алън Тюринг дефинира безкрайната лента като носител на програмата (принципа на запомнената програма), принципа на универсалността (всеки универсален компютър може да симулира работата на всеки друг универсален компютър т.е. в съвременни термини, всеки компютър може да изпълнява програма написана на друг компютър) и теоремата за спирането (HALT теорема, която гласи че не съществува надежден начин да се спре една програма т.е. тази теорема предсказва изтичането на паметта и влизането на компютрите в безкраен цикъл) Затова съвременните компютри се наричат компютри на Тюринг или по-рядко компютри на Гьодел. За да се реализират тези принципи е необходима значителна промяна на архитектурата – въвеждане на аритметично-логично устройство, въвеждане на принципи за управление и достъп до последователни масиви от запомнящи клетки (памет т.е. първите електронни компютри нямат памет, имат регистри и акумулатори) и средства за запомняне и търсене на програма. Тази промяна на архитектурата се осъществява в продължение на следващите 15 – 20 години.</ref> Поради влизането на САЩ във Втората световна война проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.