Конично сечение: Разлика между версии

* '''[[елипса]]''' — затворена крива с два [[фокус (математика)|фокуса]]. Частен случай е [[окръжност]]та, която се получава при пресичане на прав кръгов конус с равнина, [[перпендикулярност|перпендикулярна]] на оста му.

* '''[[парабола]]''' — отворена крива с един фокус. Получава се при пресичане на конуса с равнина, [[успоредност|успоредна]] на образувателната му.

* '''[[хипербола]]''' — отворена крива, състояща се от два клона, има два фокуса. Представлява сечение на двата ръкава на конуса с равнина, която не е успоредна на негова образувателна.

Друг начин за дефиниране на коничните сечения е посредством точка и права.<ref>„Линейна алгебра и аналитична геометрия“, М. Гаврилов, Г. Станилов, Софтех, София, 1998</ref> Нека ''F'' е фиксирана точка в равнината, а ''d'' - права, неминаваща през ''F''. Нека ''М'' е произволна точка и за нея разгледаме разстоянията MF и MM' до правата d (където <math> \textstyle {M' \in d , MM' \perp d }</math>) и по-специално тяхното отношение: <math> \frac{ \mid MF \mid}{ \mid MM' \mid} = e </math>, наречено ''[[ексцентрицитет]]''.

Нека е въведена [[декартова координатна система]] <math>O \xi \eta </math>, такава че <math>O \eta</math> съвпада с правата ''d'', оста <math>O \eta </math> минава през ''F''. В така подбраната координатна система правата d има уравнение <math>\xi = 0</math>, а F има координати (p, 0), където p е разстоянието от фокуса F до директрисата d. Така от дефиниционното равенство <math> \frac{ \mid MF \mid}{ \mid MM' \mid} = e </math> следва, че <math>\displaystyle {(\xi - p)^2 + \eta^2 - 2p\xi + p^2 = 0 }</math>, което след преобразувание приема вида:

: <math>\displaystyle {(1-e^2)\xi^2 + \eta^2 - 2p\xi + p^2 = 0}</math>, което е уравнение от втора степен на двете неизвестни <math>\xi , \eta</math>.

*# При <math> e = 1 </math>, уравнението приема вида <math>\displaystyle {\eta^2 - 2p\xi + p^2 = 0}</math>, което след полагането <math> \displaystyle {\xi = x + \lambda , \eta = y}</math> а оттам след обратно преобразувание се получава и каноничното уравнение на параболата: <math> \displaystyle {y^2 = 2px }</math> <br /> Оттук и дефиницията на параболата като геометричното място на точки, които са равноотдалечени от точка и права.<ref name="kamenarov">''Справочник по висша математика'', Георги Каменаров, Издателство „Техника“, 1994</ref>

*# Нека <math> e \ne 1</math>. С полагането на <math> \displaystyle {\xi = x + \alpha , \eta = y }</math> се прави [[транслация]] на координатната система, където <math>\alpha </math> е неизвестната величина, която подлежи на определяне. След заместването и елементарни преобразувания, следва че <math>\displaystyle {2 \alpha(1 - e^2) - 2p = 0}</math>, оттук <math>\alpha = \frac{p}{1 - e^2}</math> и <math>(1-e^2)x^2 + y^2 = \frac{p^2e^2}{1 - e^2}</math>. Оттук насетне има два случая, в зависимост от ''е''.