Бисер (село): Разлика между версии

В селото живеят много млади хора, което се доказва с функциониращото ОУ „Христо Ботев“, както и детската градина. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград- – Пловдив- – София.

Със старо име Инджелии <ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.</ref> селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. е преименувано с указ 462 от 21 декември. Някои автори свързват името на селото не само с точния превод на турската дума „inci“ – бисер, но и със с. Бисерча – място на действието в поемата „[[Изворът на Белоногата]]“ от П. Р. Славейков.

В околностите на с. Бисер има 12 непроучени могили, които свидетелствасвидетелстват за живот по тези места още от тракийската епоха. Много по-сигурни данни имаме за средновековиетоСредновековието и учените смятат, че тук е имало селище още от Х- – ХІ век. За това свидетелства открития средновековен некропол, открит на мястото, където сега е площадът на селото. Погребенията са били християнски. Стари християнски погребения са открити и в землището на смятаните за турски махали в района около Чешмата на Гергана, местностите „Юрена“, „Елехча“ и турските гробища.

Преди селото не е било тук. ЦентъраЦентърът на предишното село е бил на около 300 м от сегашния. Писмени сведения за селото има от 1592 г. Около 1336 г. в селото за пръв път стъпват турци, а през 1372 г. селото е завладяно от турците. По това време голяма част от българските семейства се разселват по Сакар и Родопите. Когато турците разбират на 17 януари 1878 г., че руските войски наближават селото, избягват в Турция, като отнесли всичко, което може да се вземе. При бягството си разбитите войски на Сюлейман паша отвлекли добитъка и покъщината на населението. Селото е освободено от руските войски привечер на 19 януари 1878 г. Придошлите след това от околните села българи масово изкупували имотите на турците.

След Освобождението потомците на пръсналите се жители на селото се завръщат в с. Бисер, заселват се и преселници от други места. Първият род, който идва тук, е на Добри Василев от с. Рогозиново, а след това идват още 6 семейства от това село. През 1892 г. идват 16 семейства от с. Белица и с. Черна могила. До Балканската война турците, макар и живеещи зад граница са имали имоти тук.

На 6 февруари 2012 година станастава страшноголямото [[Наводнениенаводнение на село Бисер]] след скъсване на язовирната стена на язовир [[Иваново (язовир)|Иваново]], намиращ се до село [[Иваново (Областобласт Хасково)]],. вълнаВълна висока до 3 м. залива село Бисер. Осем души загиват. Десетки къщи са разрушени.

* Атрактивно редовно събитие е обичаят [[коледуване]] – младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домътдома си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, [[обикновен орех|орехи]], [[бадем]]и и т.н. – както си му е обичаят.

* През последните години спря отбелязването на празника Сирници – маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“страшния“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие [[хоро]] – местните музиканти свирят с [[акордеон]] и [[тъпан]], акомпанирайки на народните певици.

* Отборът „Герганин извор“ играе мачовете си на реставрираниявъзстановения стадион в селото.