Първа българска държава: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 94:
Неин основател е хан [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух – основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].
 
Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните [[Етническа група|етнически групи]] от населението в съвременната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[ПраславянскиСлавянски езикезици|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref>
 
През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).