Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 6:
Най-интелигентните сред тях са изпращани в Enderun, придворното училище, за да изучават различни науки (ислямски науки, математика, география, история, право и администрация, изкуства и физическа подготовка). Завършилите султанското училище заемат високи позиции във властта, и много от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. Провалилите се ученици са изпращани на ръководни длъжности във войската.
 
Аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си, да научат [[турски език]] и са обрязвани и индокринирани[[Индоктринация|индоктринирани]] в исляма под постоянно наблюдение на евнуси. Те са следвали изключително строга дисциплина и им е било забранено да сключват брак или да се занимават с търговия. Преди да започнат активна служба, те са работели като прислуга в палата, султанските конюшни и градини, други са чиракували и научавали занаят. Накрая постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII век до 50 000 души, когато еничари вече се набират и чрез доброволна служба. В началото на ХIХ век корпусът достига над 150 000 души чрез отворена система за набиране. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил сред най-влиятелните първенци.
 
През XVI век султанът се подава на натиска на военното управление и позволява еничари да служат в редовната войска, с което слага край на 300-годишна забрана. Постепенното отслабване на стриктните правила и системата на [[меритокрация]] успяват да предотвратят военните и политически реформи и прогрес. <ref>Hubbard, Glenn and Tim Kane. (2013) (2013). ''Balance: The Economics of Great Powers From Ancient Rome to Modern America''. Simon & Schuster. pp. 152 – 154. ISBN <bdi>978-1-4767-0025-0</bdi>.</ref>