Момчил войвода: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
 
=== Войната с турци и византийци в 1344 ===
През [[юни]] [[1344]] г., защитавайки владенията си от турските набези, Момчил напада и побеждава турците в ''[[Битка при Бистонското езероАбдера|''Битката при Бистонското езеро]]'']] ([[Порто Лагос]]) като запалва турския флот – изгаря 3 от 15-те турски кораба, като през нощта изпраща кораби, които запалват закотвените плавателни съдове на врага, разбива охраняващия ги турски отряд, позволил си да дебаркира на неговия беломорски бряг и избива 250 турци. Така започва войната с [[Умур бег]] и византийския му съюзник, императорът Кантакузин. Те с големи сили веднага нахлуват в беломорската държава на Момчил, но той не не се стряска, а маневрирайки с дружината си успява да изненада в началото на [[юли]] [[1344]] императора отделно от турските му съюзници, докато е на лагер при [[Гюмюрджина]] до развалините на Месина (Миноспол) и да му нанесе силно поражение <ref>Йоан Кантакузин, p.427</ref>. Византийците са разбити, Кантакузин е ударен с меч по главата, конят му е убит и той по чудо се спасява от плен. Поражението кара византийците да се изтеглят от Момчиловите владения. Част от пленените знатни византийци, приближени на Кантакузин, са изпратени от Момчил като подарък в Константинопол. Зарадваното константинополско регентство веднага изпратило знаците на обещаното деспотско достойнство.
 
Както допуска Пл. Павлов, вероятно същата година или в началото на следващата се Момчил жени за знатна българка от Търновското царство, което го прави съюзник на цар [[Иван Александър]] (1331 – 1371). Фолклорът я нарича Рада и Видосава, но исторически сведения как се е казвала не са открити. Според [[Пламен Павлов]] между Момчил и българския цар съществува определена координация на действията. <ref>Павлов (2005)</ref>