Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Ред 72:
Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=516 }}</ref> Вестникът в 24 брой от 15 юни 1885 година пише:
 
{{цитат|немилостиво ще воюваме против всички, които пречат за освобождението на Македония, па били екзархи, министри, главни управители, князе, дипломати, императори. Решени сме съсс и без вашата помощ да издаваме своя вестник, даже и тогава, когато би останал само един абонат. Няма откакво да се боим. Нашият редактор е привикнал да редактира вестника гладен, та поради това няма да загубим от немилостта на силните.}}
 
В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур'' (Димитър Ризов). В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов – „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“.