Максимилиан I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-няколко стотин +няколкостотин); козметични промени
м Общи промени
Ред 59:
През 1493 г. Максимилиан се жени повторно за миланската принцеса [[Бианка-Мария Сфорца]], дъщеря на миланския херцог [[Галеацо Мария Сфорца]]. С този брак се откриват възможности за насочване на Хабсбургските териториялни претенция по посока на Италия. През 1495 г. обаче войските на френския крал [[Шарл VIII]] навлизат в Италия и безпрепятствено превземат [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]]. Това полага началото на продължителните Италиански войни. Максимилиан I се присъединява към антифренската коалиция на [[Кралство Арагон|Арагон]], [[Венеция]] и [[Милано]], които успяват да прогонят французите.
 
През 1499 г. французите отново нахлуват в Италия и превземат [[Милано]]. По това време Максимилиан I е зает с войната срещу Швейцарския съюз, която завършва злополучно за император: в битката при [[Дорнах]] на [[22 юли]] [[1499]] г. войските на германския император са разбити и съсс подписания [[Базелски мир]] от същата година Максимилиан I признава независимостта на Швейцария от Хабсбургите и от империята. След края на швейцарската война Максимилиан I изпраща войски в помощ на миланския херцог Лудовико Моро, който през 1500 г. успява да си върне Милано. Скоро обаче французите разбиват миланската войска, пленяват Лудовико и трайно се настаняват в Ломбардия. Крал [[Луи XII]] успява да отклони Максимилиан от нова намеса в Италия, договаряйки брак между внука на Максимилиан [[Карл V|Карл]] и дъщеря си [[Клод Френска|Клод]] и обещавайки Бургундия и Милано като зестра на принцесата. През април 1505 г. Максимилиан I признава Луи XII за херцог на Милано.
 
На френско-имперското сближение е сложен край през 1506 г. по инициатива на французите, което довежда до няколко въоръжени сблъсъка между войските им. През 1508 г. войските на [[Венеция]] не пропускат Максимилиан за коронацията му в [[Рим]] и принуждават империята на териториални отстъпки в [[Истрия]] и [[Фриули]]. Агресивността на републиката става причина същата година да се образува т.н. [[Камбрийска лига]] между папа [[Юлий II]] и френския крал, към която се присъединява и Максимилиан I. Френските сили постигат ред победи над Венеция през 1509 г. Това разтревожва папата, който в стремежа си да прогони французите организира през 1510 г. заедно с [[Венеция]] и Свещената империя т.н. „Свещена лига“ срещу [[Франция]]. Учатстието на Максимилиан в последвалата война е ограничено, тъй като германските князе отказват да финансират кампаниите му в Италия, а доходите му от Австрия не са достатъчни за военните разходи. За да намери решение на финансовия проблем, Максимилиан I залага сребърните рудници в [[Тирол]] на банкерската фамилия [[Фугери]]. Въпреки финансовите затруднения именно Максимилиан I създава нов тип армия – наемните войски на [[ландкскнехти]]те, които заменят рицарското опълчение на Свещената империя и скоро стават главна военна сила във всички европейски държави.