Кръстоносен поход: Разлика между версии

Решителната битка с турците става при Варна. Подведен от младежки авантюризъм, младият крал нарушава бойния план, и когато Хунияди вече печели сражението, кралят, за да спечели славата на победител, си позволява да напусне командния пункт и сам да се вреже в центъра на [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], пазещ султана. При тази атака пада убит, главата му е набита на кол и издигната към настъпващите християнски войски. Това напълно ги деморализира, те отстъпват и губят сражението и войната. България е окончателно завладяна за 434 години, а турците превземат [[Цариград]] само след 7 години. Това е краят на средновековната историческа епоха.

 

==== Първи смирненски кръстоносен поход (1343 – 1344) ====

Обявен е от папа [[Климент VI]] с ''Bula de Cruzada'' (Кръстоносна була) – „Insurgentibus contra fidem“ от 30 септември 1342 г. срещу безчинствата на пиратстващия в [[Бяло море]] и [[Средиземно море]] турски [[бей]] [[Умур бег]], главатар на [[селджуки|селджушкия]] бейлик [[Айдън (емирство)|Айдън]], установил столицата си в [[Измир|Смирна]]. На [[13 май]] [[1344]] г. в битката в залива на [[Смирна]] кръстоносният флот от 20 венециански, 6 родоски и 4 кипърски кораба под командването на Анри (''Henryk'') от [[Асти (град)|Аст]] печели решителна победа срещу турците. След няколкодневни сражения, на 28 октомври 1344 г. кръстоносните сили на [[Република Венеция]], [[Хоспиталиери|Родоските рицари]] и [[Кипърско кралство|Кипърския крал Хуго (Хю) IV]] превземат столицата на емирството Смирна, но без [[цитадела]]та на града.