Лоара: Разлика между версии

Река Лоара води началото си на 1377 m н.в. от югоизточните склонове на планината Вивера (югоизточната част на [[Централен масив|Централния Френски масив (ЦФМ)]] в западната част на департамента [[Ардеш (департамент)|Ардеш]]. В горното си течение (456 km) до устието на река [[Алие (река)|Алие]] Лоара е типична планинска река с дълбока и тясна долина, като пресича от юг на север източната част на [[Централен масив|ЦФМ]]. В този участък тя получава 10 притока с дължина над 50 km, 4 от които са с дължина над 100 km – Ару, Бебър, Арон и [[Алие (река)|Алие]].

След устието на река [[Алие (река)|Алие]] Лоара навлиза [[Лоарски низина|Лоарската низина]], като постепенно завива на северозапад и запад. Нейното средно течение (409 km) се простира между устията на реките [[Алие (река)|Алие]] и Мен. В този участък Лоара става голяма река с типичен равнинен характер – много широка и плитка долина и бавнообавно и спокойно течение. Тук реката получава своите най-пълноводни притоци, 5 от които са над 100 km – Беврон, [[Шер (река)|Шер]], [[Ендър]], [[Виен (река)|Виен]] и Туе.

Водосборният басейн на Лоара обхваща площ от 117 480 km², което представлява над 1/521,53% от територията на [[Франция]]. Речната ѝ мрежа е едностранно развита с по-дълги леви притоци и по-къси десни, с изключение на речната система на късата (12 km) река Мен с нейните съставящи [[Сарт]] с [[Лоар (река)|Лоар]] и [[Майен (река)|Майен]]. На север и североизток водосборният басейн на Лоара граничи с водосборните басейни на реките [[Вилен]], Куенон, Селюн, Вир, Орн и [[Сена]], вливащи се в [[Атлантическия океан]], на изток и югоизток – с водосборния басейн на река [[Рона]], а на юг и югозапад – с водосборните басейни на реките [[Гарона]], [[Дордон]], [[Шарант]], Севър Ньортез, Ле и други по-малки, вливащи се в [[Атлантическия океан]].<ref name="bse"></ref>

Река Лоара има предимно дъждовно подхранване, като оттокът на реката рязко се изменя през сезоните. Максималният отток е през февруари и март в резултат от застъпването на снеготопенето в [[Централен масив|Централния Френски масив (ЦФМ)]] и обилните дъждове през сезона, когато често явление са внезапните прииждания, причиняващи големи наводнения (в миналото (1856, 1866 и 1911 г. катастрофални), а минималният – през август и септември. Среден годишен отток в долното течение 843 m³/sec, максимален 6000 – 8000 m³/sec. От устието ѝ до град [[Нант]] влияние върху оттокът ѝ оказват и морските приливи, които навлизат нагоре по течението ѝ<ref name="bse"></ref>

Лоара има важно транспортно и иригационно значение. В най-долното течение (до град [[Нант]], 53 km) е плавателна за морски кораби без шлюзове. Следващите 84 km (до град [[Анже]]), също без шлюзове е плавателна за дълбоко газещи речни кораби. От там до град Бриар (департамента [[Лоаре (департамент)|Лоаре]]), отново без шлюзове е плавателна за плитко газещи речни съдове. Покрай следващите 196 km от течението ѝ (между Бриар и Дигуен) е изграден успоредно на нея плавателен канал с 36 шлюза, а последните 56 km, до град [[Роан]] са плавателни също чраз успореден на нея канал с 10 шлюза. Чрез система от плавателни канали ЛоареЛоара е съединена с речните системи на реките [[Сена]], [[Сона (река)|Сона]] и [[Рейн]]. В долното течение част от водите ѝ се отклоняват за напояване.<ref name="bse"></ref>

Долината на реката е гъсто заселена, като най-големите селища са градовете: [[Ле Пюи ан Веле]] (департамент [[От Лоар|Горна Лоара]]), [[Роан]] (департамент [[Лоар]]), [[Невер]] (департамент [[Ниевър (департамент)|Ниевър]]), [[Орлеан]] (департамент [[Лоаре (департамент)|Лоаре]]), [[Блоа]] (департамент [[Лоар е Шер|Лоар и Шер]]), [[Тур (град)|Тур]] (департамент [[Ендър е Лоар|Ендър и Лоара]]), [[Анже]] (департамент [[Мен е Лоар|Мен и Лоара]]).<ref name="bse"></ref>