Георги Манев (физик): Разлика между версии

'''Георги Иванов Манев''' е виден български [[физик]], професор, първият университетски преподавател по [[теоретична физика]] в България<ref>Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)</ref>. Завършва Физико-математическия факултет на [[Софийски университет|Софийския университет]] (1905)<ref>Н. Балабанов, Професор Манев - факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229-231 (2000)</ref>, работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).

Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през [[1919]]. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от [[1925]] е извънреден професор по теоретична физика<ref>Г. Камишева, А. Ваврек, Професор Манев и споровете за математическа или теоретична физика в университета (1921 – 1944), Сборник доклади 29 Национална конференция по въпросите на обучението по физика, СФБ, Смолян, (2001) 183-190</ref>. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година<ref> Г. Камишева, Кратка научна биография на професор Георги Иванов Манев (15.01.1884–15.07.1965). – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Унив. изд., Пловдив (2005) 38-44</ref>. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)<ref name="ташев">{{ташев|276}}</ref> и [[министър]] на народното просвещение през [[1938]] година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.