Марко Санудо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-в последствие +впоследствие)
м Общи промени; козметични промени
Ред 40:
През 1206г.- 1207г. Санудо продължава с експанзията и завлядва всички по-големи острови на [[Циклади]]те - [[Наксос]], [[Парос]], Антипарос, Милос, Сифнос, Китнос, Иос, Аморгос, Кимолос, Сикинос, [[Сирос]] и Фолегандрос. Останалите острови са дадени като владения на негови близки и роднини - венециански благородници и рицари, участвали в [[Четвърти кръстоносен поход|IV-я Кръстоносен Поход]]. Неговият братовчед Марино Дондало става владетел на [[Андрос]]. Братятя Андрея и Джерамая Гизи стават господари на Тинос, [[Миконос]] и Спорадите, Пиетро Джустиниани и Доменико Микаели си поделят Кея и Серифос, Джакобо Бароззи става владетел на [[Санторини]] (Тира и Тирасия), Леонардо Фосколо взима [[Анафи]], а Джовани Куерини - Астипалея. Някои от венецианските барони се подчиняват на Санудо, а други директно на Латинската Империя. В 1210 году император [[Хенрих Фландърски]] провозгласява Санудо за наследствен владетел на [[Херцогство Наксос|херцогство Архипелагос]] ((''Duca dell' Arcipelago).'' Той управлява цели 20 г., като поставя началото на династията Сандуо.
== Въстанието в Кандия ==
През 1212г. на [[Крит]] ([[Кандия]]) избухва първото въстание на местното гръцко население срещу венецианското господство. Бунтът скоро обхваща обширни части от източната част на острова и на помощ на губернатора- Джакомо Тиеполо е извикан Марко I Санудо. Първоначално Сандуо участва в потушаването на бунта, но впоследствие херцога на Наксос решеава да завладее острова за себе си и се обръща срещу Тиеполо. С помощта на местния архонт Себастос Скордилидис и местното население Санудо овладява основната крепост [[Кандия|Кандия,]], а губернатора е принуден да се спасява преоблечен като жена в крепостта Теменос. Пристигането на флота на [[Венецианска република|Венеция]] позволява на Тиеполо да си върне контрола върху Кандия, а със Санудо е договорено да напусне острова срещу пари и провизии. Заедно с него за Наксос заминават и 20 гръцки благородници, които са били на негова страна по време на въстанието.
== Походът срещу Смирна ==
През 1213г. флотът на Марко Санудо атакува византийското пристанище [[Смирна]] в Мала Азия в подкрепа на имератор [[Хенрих Фландърски]], който по това време воюва с [[Никейска империя|Никейската империя]]. Въпреки че венецианците овладяват за кратко града и околностите му, императора на [[Никейска империя|Никея]] - [[Теодор I Ласкарис]] с тридесет кораба разбива флота на Санудо, а самия херцог на Наксос попада в плен. Благодарение на своя чар, интелект и характер, Санудо успява да спечели благоразположението на Ласкарис, който му дава сестра си за съпруга. През 2014г. между Латинската Империя и Никея е сключен мирен договор, скрепен с династичен брак между племенницата на [[Хенрих Фландърски]] и Теодор I Ласкарис.