Абдера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\[\[(\d)\]\] \[\[(.*?)\]\] +\1 \2)
м Bot: Automated text replacement (-\.\]\] +]].); козметични промени
Ред 48:
{{цитат|Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села [[Коюнкьой]] и Булустра. Малка част гърци, всъщност [[арумъни|цинцари]], населяваха с. [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]], някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.</ref>}}
 
[[Антон Страшимиров]] свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105 – 110 семейства – 509 българи бежанци от планинското село [[Скрижово|Скрижево]] (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051&sectionID=5 Страшимиров, Антон, Книга за българите]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html Ст. Трифонов – Тракия. 1912 – 1915 г. стр. 196]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4529&year=1914&month=06&day=22&issue=573&frequency=1 Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914]</ref> След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. [[Железино|Железино.]]. <ref>[http://at-attanasov.blogspot.bg/2009/04/blog-post_09.html Ат. Атанасов, Малоазийски българи]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.</ref>