Епифит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Bromeliaceae20020312.JPG|мини|Дърво, осеяно с епифити]]
[[Файл:DirkvdM red flat epiphyte.jpg|мини|[[Тиландсия]] (''Tillandsia multicaulis''), растяща върху дърво]]
'''Епифити''' се наричат всички организми, които живеят прикрепени за живо [[растение]], но ''не'' паразитират от него т.е. двата организма си набавят необходимата вода и хранителни вещества самостоятелно и независимо един от друг, и жизнените им процеси не оказват негативно влияние един на друг.
 
Терминът произлиза от гръцките думи ''Epi'', която означава ''върху'' и ''phyton'', означаваща ''растение'', тъй като най-често срещаните епифити са [[растения]]. Такива са например голяма част от [[бромелии]]те, но тази черта е особено характерна за повечето [[орхидеи]]. Срещат се и [[Кактуси]] и други [[сукулентисукулент]]и.
 
И епифитите и [[Пълзящо растение|пълзящите (увивните) растения]] използват големи дървета като опора и защита за растежа си, но епифитите нямат достъп до типична [[почва]], а са се приспособили. Пазвата на листата, наричана още [[розетка]], се е развила по особен начин при членовете на сем. [[Бромелиеви]]. Тя е устроена така, че при всеки дъжд да задържа вода, тъй като през останалото време [[растение]]то няма постоянен източник на влага. Тази розетка може да формира една от най-малките [[екосистеми]]. Най-много епифитни [[растения]] има във влажните тропични гори. При тях за разлика от другите [[васкуларни растения]] корените притежават основно прикрепителна функция, като една част е здраво закрепена за кората на дървото, а останалата част виси свободно, за да събира влага от атмосферата. Съществуват и епифитни [[водорасли]]. Те живеят прикрепени за част от някое по-висше, също водно [[растение]]. Като епифити са разпространени и множество [[лишеи]], [[мъх]]ове, [[гъби]], както и [[бактерии]].
Ред 9:
Някои растения, които са епифити (растящи върху други растения), са същевременно и [[литофит]]и (растящи върху скали и каменисти почви).
 
Във флората на България епифитите са представени основно от лишеи, мъхове, папрати и водорасли. Най-голямо е разнообразието им в [[лонгозЛонгозна гора|лонгозните]]ните, смърчовите[[смърч]]овите и [[ела|еловите]] ни гори. Важно условие за развитието на епифитите е наличието на висока атмосферна влажност.<ref>Боев, З. 2008. Живот на чужд гръб. – Усури, 1 (47): 86- – 89.</ref>
 
== Вижте също ==