Уикипедия

Бог: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
етимология
м Bot: Automated text replacement (-\.\]\] +]].); козметични промени
Ред 37:
Същото се отнася и за [[иврит]]ското ''El'', но в юдаизма Бог има свое отделно име (יהוה), пресъздавано като ''Яхве'' или ''Йехова''. Този факт се тълкува от някои изследователи като признак за примотеистичните корени на религията.
 
На Бога често се дава име и в монотеистичните версии на [[индуизъм|индуизма,]] които наблягат върху личността на Бога; ранните източници съдържат името [[Кришна]]-[[Васудева|Васудева,]] а по-късните – [[Вишну]] и Хари. [[аборигени (Древен Рим)|Аборигените]] [[гуанчи]] (от [[Тенерифе]], [[Испания]]) наричат Бога с името ''[[Ашаман|Ашаман.]].''
 
В [[Стар завет|Стария]] и Новия завет се срещат много имена за Бог, които показват неговата същност и характер. Едно от тях е ''Йехова'', което означава:'' "Той причинява да става''." Друго име е ''Ел Шадаи'', означаващо ''Бог Всемогъщи''. Третото доста известно име е ''Ел Елион'', означаващо ''Всевишен''.
Ред 55:
Със своите основни атрибути Бог е охарактеризиран в една или друга степен от [[юдаизъм|юдейските]], [[християнство|християнските]] и [[ислям|мюсюлманските]] мислители и духовни учители, включително [[Августин Блажени|св. Августин]],<ref name=Edwards>Paul Edwards. ''„God and the philosophers“'' in Ted Honderich. (ed)''The Oxford Companion to Philosophy'', Oxford University Press, 1995.</ref> [[Ал-Газали]],{{hrf|Platinga|2000|}} и [[Маймонид]].<ref name=Edwards/> [[Зигмунд Фройд]] осмисля това гледище за Бога като стремеж към построяване на образа на идеалния [[баща]],{{hrf|Platinga|2000|}} докато [[Марксизъм|марксистките]] автори откриват корените му в [[Марксистка теория за алиенацията|безсилието]] на мъжете и жените в условията на потисническите общества.
 
Някои [[Средновековна философия|средновековни философи]] излагат аргументи за [[съществуването на Бог|съществуването на Бога,]]{{hrf|Platinga|2000|}} с цел да се борят с [[противоречие|противоречията]] на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със [[свободна воля|свободната воля.]]. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.<ref name=Wierenga>Edward R. Wierenga. ''„Divine foreknowledge“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref> Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е [[етика|правилно или грешно]] без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако пък те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. <ref>Вж. Philip L. Quinn. ''„Divine command ethics“'' in Robert Audi. ''The Cambridge Companion to Philosophy''. Cambridge University Press, 2001.</ref>
 
== Съществуване на Бога ==
Ред 66:
От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.
 
Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с [[научен метод|методите на науката.]]. Те твърдят, че [[наука]]та и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.
 
== Разпространение на вярата в Бога ==
Ред 79:
| title = [[Български етимологичен речник]], Том {{#switch:1
| 1 = I (А — З)
| 2 = II (И — крепя&#768;крепя̀)
| 3 = III (крес<sup>1</sup> — мѝнго<sup>1</sup>)
| 4 = IV (минго<sup>2</sup> — па&#768;дампа̀дам)
| 5 = V (паде&#768;жпадѐж — пу&#768;скапу̀ска)
| 6 = VI (пу&#768;скампу̀скам — слова&#768;рслова̀р<sup>2</sup>)
| 7 = VII (сло&#768;восло̀во — теря&#768;свамтеря̀свам)
| 8 = VIII (те&#768;самтѐсам — фя&#768;калкафя̀калка)
| #default =
}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Бог“.