Фридрих II Бабенберг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
мРедакция без резюме
Ред 24:
}}
[[Файл:Innsbruck 1 238.jpg|мини|Фридрих II Бабенберг, Инсбрук]]
'''Фридрих II''', известен като '''''Свадливия''''' или '''''Войнствения''''' ({{lang|de|Friedrich der Streitbare}}, 25 април 1211 г. – 15 юни 1246 г.), е средновековен [[свещена римска империя|германски]] благородник от [[династия]]та [[Бабенберги]], [[херцог]] на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и [[Херцогство Щирия|Щирия]] през периода 1230-1246.
 
Той е трети, но вторият доживял пълнолетие, син на херцог [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI Австрийски]] и [[Теодора Ангелина]], [[византия|византийска]] [[принцеса]]. Смъртта на по-големия му брат Хайнрих през 1228 г. го прави наследник на херцогство Австрия. Две години по-късно (1230), баща му умира и Фридрих го наследява.
'''Фридрих II''', известен като '''''Свадливия''''' или '''''Войнствения''''' ({{lang|de|Friedrich der Streitbare}}, 25 април 1211 г. – 15 юни 1246 г.), е средновековен [[свещена римска империя|германски]] благородник от [[династия]]та [[Бабенберги]], [[херцог]] на [[Херцогство Австрия|Австрия]] и [[Херцогство Щирия|Щирия]] през периода 1230-1246.
 
Първата съпруга на Фридрих II е друга византийската принцеса на име [[София Ласкарина]], от династията [[Ласкариди|Ласкарис]], а втората му съпруга е [[Агнес фон Андекс-Мерания]], дъщеря на херцог [[Ото I (Мерания)|Отон I Мерански]] и графиня [[Беатрис II Бургундска]]. И двата брака се провалени, Фридрих II не е ималняма оцелели деца и по мъжка линия династията Бабенберг завършва с него.
Той е трети, но вторият доживял пълнолетие син на херцог [[Леополд VI Бабенберг|Леополд VI Австрийски]] и [[Теодора Ангелина]], [[византия|византийска]] [[принцеса]]. Смъртта на по-големия му брат Хайнрих през 1228 г. го прави наследник на херцогство Австрия. Две години по-късно (1230), баща му умира и Фридрих го наследява.
 
Горд с византийския си произход, Фридрих II става известен като Свадливия поради конфликтността и управлението си с чести войни срещу съседите на АвстияАвстрия – [[Унгария]], [[Бавария]] и [[Бохемия]]. Дори австрийската благородническа фамилия ''Куенрингер'', традиционно вярна на владетелския дом, започва бунтове с възкачването на Фридрих II. Най-опасни са споровете му с [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]] по време на [[въстание]]то на императорския син Хайнрих VII. Австрийският херцог изпада в немилост пред императора и през 1236 г. последният дава разрешение за [[Венцеслав I (Бохемия)|Вацлав I]], крал на Бохемия да нахлуе в Австрия. През годините на имперската забрана [[Виена]] става ''[[Имперски град|имперски свободен град]]''. Въпреки това Фридрих II успява да запази позицията си на управител на австрийската държава, като разполага двора си във [[Винер Нойщад]].
Първата съпруга на Фридрих II е друга византийската принцеса на име [[София Ласкарина]], от династията [[Ласкариди|Ласкарис]], а втората му съпруга [[Агнес фон Андекс-Мерания]], дъщеря на херцог [[Ото I (Мерания)|Отон I Мерански]] и графиня [[Беатрис II Бургундска]]. И двата брака се провалени, Фридрих II не е имал оцелели деца и по мъжка линия династията Бабенберг завършва с него.
 
През 1239 г. настъпва грандиозна промяна в имперската политика и херцог Фридрих II се превръща в един от най-важните съюзници на императора. Конфликтът с Бохемия се потушава с [[годеж]]а на племенницата на Фридрих II [[Гертруда Бабенберг]] и най-големия син на Вацлав I – [[маркграф]] [[Вацлав Моравски]]. Започнати са преговори за издигането на Виена в [[епископ]]ство на [[Католическа църква|Католическата църква]], а на Австрия (включително и Щирия) в [[крал]]ство. Условие за това е племенницата Гертруде да се ожени за петдесет годишниятпетдесетгодишния император, който освен това наскоро е бил низвергнат от [[папа]] [[Григорий IX]]. През 1245 г. е постигнато съгласие по това условие, но своеволната годеница отказва да се яви на консумационната церемония при събора във [[Верона]]. В годината преди смъртта му херцог Фридрих успява да получи и [[Крайна (провинция)|карниолската марка]] от [[Аквилейска патриаршия|Аквилейската патриаршия]] на Фриули, но след неговата смърт тази територия е присъединена към [[херцогство Каринтия]] под властта на [[Бернхард фон Спанхайм|Бернхард фон Шпанхайм]].
Горд с византийския си произход, Фридрих II става известен като Свадливия поради конфликтността и управлението си с чести войни срещу съседите на Австия – [[Унгария]], [[Бавария]] и [[Бохемия]]. Дори австрийската благородническа фамилия ''Куенрингер'', традиционно вярна на владетелския дом, започва бунтове с възкачването на Фридрих II. Най-опасни са споровете му с [[император]] [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]] по време на [[въстание]]то на императорския син Хайнрих VII. Австрийският херцог изпада в немилост пред императора и през 1236 г. последният дава разрешение за [[Венцеслав I (Бохемия)|Вацлав I]], крал на Бохемия да нахлуе в Австрия. През годините на имперската забрана [[Виена]] става ''[[Имперски град|имперски свободен град]]''. Въпреки това Фридрих II успява да запази позицията си на управител на австрийската държава, като разполага двора си във [[Винер Нойщад]].
 
През 1239 г. настъпва грандиозна промяна в имперската политика и херцог Фридрих II се превръща в един от най-важните съюзници на императора. Конфликтът с Бохемия се потушава с [[годеж]]а на племенницата на Фридрих II [[Гертруда Бабенберг]] и най-големия син на Вацлав I – [[маркграф]] [[Вацлав Моравски]]. Започнати са преговори за издигането на Виена в [[епископ]]ство на [[Католическа църква|Католическата църква]], а на Австрия (включително и Щирия) в [[крал]]ство. Условие за това е племенницата Гертруде да се ожени за петдесет годишният император, който освен това наскоро е бил низвергнат от [[папа]] [[Григорий IX]]. През 1245 г. е постигнато съгласие по това условие, но своеволната годеница отказва да се яви на консумационната церемония при събора във [[Верона]]. В годината преди смъртта му херцог Фридрих успява да получи и [[Крайна (провинция)|карниолската марка]] от [[Аквилейска патриаршия|Аквилейската патриаршия]] на Фриули, но след неговата смърт тази територия е присъединена към [[херцогство Каринтия]] под властта на [[Бернхард фон Спанхайм|Бернхард фон Шпанхайм]].
[[Файл:Fridrich2 hrob.jpg|мини|Гробът на Фридрих Бабенберг в Хайлигенкройц]]
Амбициозните планове на херцог Фридрих са осуетени от смъртта му в [[битка при река Лайта|битката при река Лайта]] през 1246 г., по време на граничен конфликт с унгарския крал [[Бела IV|Бела IV Арпад]]. Погребан е в абатство Хайлигенкройц.
 
=== Наследство ===
Със своите твърде амбициозни планове, които често са осуетявани от хаотичността на характера му и с агресивната си политика, войнстващиявойнстващият Фридрих се превръща в последен херцог Бабенберг и бележи края на една епоха в австрийската история. След неговата смърт настъпва период на междуцарствие и титлата владетел на Австрия е оспорвана от много домове. Наследяването му на пръв поглед е уточнено – в австрийското херцогство е в сила ''Privilegium Minus'', който позволява на жените да наследяват властта.
 
Така сестрата на Фридрих [[Маргарет фон Бабенберг|Маргарете]] и племенницата му [[Гертруда Бабенберг]] имат право на престола. Малко след смъртта на чичо ѝ [[Гертруда Бабенберг]] първо се жени за годеника си Владислав Моравски, който умира през следващата година. След това тя се жени за маркграф [[Херман VI (Баден)|Херман VI Баденски]], които не успява да запази позицията си в Австрия. В крайна сметка през 1252 г. Гертруде се жени за [[княз]] [[Роман Данилович]], по-малък брат на княз [[Лев I Рюрикович]], зет на унгарския крал. През същата година на Бохемските [[Пршемисловци|Пшемисловци]] извършват втори опит да реализират своите претенции към Австрия чрез организиране на брак между Маргарет фон Бабенберг и [[Отокар II (Бохемия)|Отокар]], повече от двадесет години по-младиямлад от нея син на Вацлав I. В резултат от това Австрия става арена на конфликта между ПшемисловциПршемисловци и унгарската династия [[Арпади]], в който Отокар първо взема предимство, побеждавайки крал [[Бела IV|крал Бела]] в [[битка при Кресенбрун|битката при Кресенбрун]], а накрая е победен и свален от германския крал Рудолф Хабсбургски в [[битка на Моравското поле|битката на Моравското поле]] през 1278 г.
 
== Източници ==
<references />
* Heinrich von Zeißberg: [https://de.wikisource.org/wiki/ADB:Friedrich_II._(Herzog_von_%C3%96sterreich_und_Steiermark) ''Friedrich II. der Streitbar'']. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, Sс. 580–585.580 – 585
* Adolf Ficker: ''Herzog Friedrich II., der letzte Babenberger''. Wagner, Innsbruck 1884.
* Johannes Preiser-Kapeller, ''Von Ostarrichi an den Bosporus''. Ein Überblick zu den Beziehungen im Mittelalter, in: Pro Oriente Jahrbuch 2010. Wien 2011, S. 66-77 (zur vermeintlichen byzantinischen Eheschließung Friedrichs II., [http://www.academia.edu/633230/Von_Ostarrichi_an_den_Bosporus._Ein_Uberblick_zu_den_Beziehungen_im_Mittelalter_From_Ostarrichi_to_the_Bosporus_an_overview_of_relations_in_the_Middle_Ages_ online])
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Frederick II, Duke of Austria}}
* [http://www.aeiou.at/aeiou.encyclop.f/f829846.htm Friedrich II. der Streitbare] at [http://www.aeiou.at/ AEIOU]