Ехинококоза: Разлика между версии

}}

 

 

Известни са пет паразитни вида от род ''[[Echinococcus|Echinococcus;]]'' четири от тях паразитират у човека. В [[България]] са регистрирани случаи с два от видовете – ''[[Echinococcus granulosus]]'' и ''[[Echinococcus multilocularis]]''. Въпреки че вторият паразит е много по-опасен, той се среща по-рядко, затова стопанско и социално значение има ''Echinococcus granulosus''. Той е широко разпространен сред селскостопанските тревопасни животни и домашните кучета. Голямата популация на [[паразит]]а, липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването, както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехинококозата да е актуално заболяване за страната през първото и второто десетилетие на XXI век.<ref name="ecdc">[http://ecdc.europa.eu/en/healthtopics/echinococcosis/pages/index.aspx European Center for Disease Prevention and Control], Annual Epidemiological Report </ref> Ехинококозата е пример за неконтролируемо увеличаване на заразени хора в сравнение с 1976 г., когато България се е нареждала на второ място по ограничаване на ехинококозата сред населението. Към 2011 г. България е на първо място по заболеваемост сред страните в [[Европейския съюз|Европейския съюз,]] като надвишаваща няколко пъти регистрираните за случаи в останалите страни.<ref name="ecdc"/>

Най-широко разпространен от петте вида паразити, причиняващи ехинококоза, е ''Echinococcus granulosus''. Видът се среща повсеместно, като някои части на планетата се характеризират с висока степен на ендемизъм. Това са обикновено райони, в които е широко застъпено овцевъдството – южната част на [[Южна Америка]], [[Средиземноморие]]то, южната част на бившия [[СССР]] (предимно днешен [[Узбекистан]]<ref name="Цолов32-34">Цолов, стр. 32 – 34</ref>), [[Близък изток|Близкия изток]], [[Арабски полуостров|Арабския полуостров]], [[Северна Африка]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]], [[Кения]] и [[Уганда]].

 

 

Следващ по степен на разпространение паразит е ''Echinococcus multilocularis''. Видът се среща само в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]]. В [[Северна Америка]] паразитът е характерен за субарктичните райони на [[Аляска]] и [[Канада]] и няколко северни щата от останалата част на [[САЩ]] (от [[Монтана]] до [[Охайо]]).<ref name="cfsph"/> В [[Европа]] се среща в централните и източните части на континента, а в [[Азия]] – в средноазиатските страни от бившия СССР, [[Турция]], [[Ирак]], Северна [[Индия]], [[Япония]] и Централен [[Китай]].<ref name="wwwnc"/> В Китай няколко провинции се смятат за ендемични по отношение на заболяването.<ref>Vuitton D.A., Zhou H., Bresson-Hadni S., Wang Q., Piarroux M., Raoul F., Giraudoux P., Epidemiology of alveolar echinococcosis with particular reference of China and Europe, Parasitology 2003, 127, 87 – 107</ref> Например в провинция [[Гансу]] около 8,8% от населението е опаразитено с ларвната форма на ''Echinococcus multilocularis''.<ref name="who"/> За пример в някои райони на Централна Европа приблизително 40%–75% от популацията на лисицата е заразена с чревната форма на паразита. Почти 100% от [[полярна лисица|арктическите лисици,]] обитаващи изолирания остров [[Сейнт Лорънс (остров)|Сейнт Лорънс]] в Аляска, са опаразитени. ''Echinococcus multilocularis'' е пренесен на остров [[Хокайдо]] и съседния по-малък остров [[Ребун]] при внос на лисици от средните [[Курилски острови]] в периода 1924 – 1926 г.<ref name="cabdirect1">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.cabdirect.org/abstracts/20002221043.html | заглавие = Echinococcosis multilocular and alveolar hydatid disease in Hokkaido Japan. | достъп_дата = 26 февруари 2013 | автор = Furth, M.; Kamiya, M.; Sakai, H.; Nonak, N.; Oku, Y.; El-On, J. | дата = 2000 | издател = Israel Journal of Veterinary Medicine, Vol. 55 No. 2 pp. 59 – 62 | език = en }}</ref> Изследванията сред лисиците на Хокайдо показват, че през 1985 г. опаразитяването сред популацията е в рамките на 10%, докато през 1997 г. достига до 36,2%.<ref name="cabdirect1"/> За ендемичността в [[тундра|тундрите]] на Северна Америка е от значение връзката между [[полярна лисица|полярната лисица]] и [[полевка икономка|полевката икономка]] (''Microtus oeconomus'').<ref>Rausch R.L., Life cycle patterns and geographic distribution of Echinococcus species. In: „Echinococcus and hydatid disease“. (eds. Thompson RCA, Lymbery AJ), CAB International Press, Wallingford, 1995, 89 – 134</ref><ref>Romig T., Spread of Echinococcus multilocularis in Europe? In „Cestode Zoonoses: Echinococcus and Cysticercosis“ (eds. Craig P, Pawlowski Z.), IOS Press Amsterdam 2002, 65 – 80</ref> На юг, в другата ендемична зона – граничния район между САЩ и Канада, са от значение крайните гостоприемници – [[лисица]]та и [[койот]]ът, а също и междинните – ''[[Microtus pennsylvanicus]]'' и [[еленова мишка|еленовата мишка]] (''Peromyscus maniculatus'').<ref>Eckert J., et all, Geocraphic distribution and prevalence. In: WHO/OIE Manual on Echinococcosis in Humans and Animals: a Public Health Problem of Global Concern, Eckert J., Gemmell, M.A., Meslin F.-X., Pawlowski Z.S., eds. OIE (World Organisation for Animal Health), Paris, France, 2001, 100 – 142</ref> За разширяването на ендемичните райони основно значение има койотът, който е склонен към по-големи [[миграция|миграции]] от лисицата.<ref>Storandt S.T., Virchow D.r., Dryden M.W., Hungstorom S.E., Kazacos K.R., Distribution and prevalence of ''Echinococcus multilocularis'' – infections of the red fox (''Vulpes vulpes'') in an endemic focus. Epidemiol. Intect., 2001, 127, 577 – 587</ref>