Маточина (село): Разлика между версии

[[Скална църква (Маточина)|Скалната църква]] датирана е [[10 век|Х век]] – времената на [[Симеон I|Цар Симеон Велики]], подобно на съседния при с. [[Скална църква (Михалич)|Михалич скален храм]] от същата епоха и изохронният им старобългарски [[Мурфатларски скален комплекс|манастир в Мурфаглар]] и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноценно като църковен храм на три села – Маточина, [[Варник]] и несъществуващото вече село [[Благунци]] до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнани времана се е провеждал многолюден ежегоден събор..

 

 

Между България и Византия при [[Михаил Шишман|Михаил III Шишман Асен]] цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема [[Созопол]], в отговор на на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен на императора ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го обмени със Созопол<ref name=":9" />. Византийският историк и бъдещ император [[Йоан Кантакузин]] споменава няколко пъти това „градче“ (гр. ''πόλισμα'') на име '''Вукелу''' (гр. род. падеж ''Βουκέλου''), описвайки превземането на крепостта от цар [[Михаил Шишман]] в [[1328]] г.<ref>Йоан Кантакузин, „История“, II, 3.; в [http://promacedonia.org/gibi/10/gal/10_259.html ГИБИ, София 1980, т. Х, стр. 259]</ref> При сключването на мира след това българския цар отказал да върне ''„градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“.'' Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император [[Андроник III Палеолог|Андроник III]], което, според [[Никита Хониат]], станало срещу огромен откуп.<ref>Никифор Григора „Византийска история“, IХ,8. в [http://promacedonia.org/gibi/11/gal/11_159.html ГИБИ, София 1983, т.ХI, стр. 159]</ref>