Крайцер: Разлика между версии

 

Появата на тежките крайцери става резултат от [[Вашингтонска конференция|Вашингтонската морска конференция]]. В хода на дебатите свързани с крайцерските сили възниква предложението за качествено ограничение при новопостроените кораби от този клас. За британците завършили наскоро най-силните в света крайцери от типа „[[Тежки крайцери тип „Хокинс“|Хокинс]]“<ref>{{cite|автор = Донец А.|заглавие = Тяжёлые крейсера типа Hawkins|серия = Крейсера Британии|место = Владивосток|издательство = Рюрикъ|год = 2004|страници = 50}}</ref>, е крайно нежелателно да пуснат за скрап тези доста скъпи кораби и те, при благосклонното отношение на САЩ и Япония, настояват за приемане на ограничителни характеристики близки до типа „Хокинс“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. Така бъдещите крайцери трябва да имат водоизместимост не повече от 10000 тона, а калибъра на артилерията не трябва да надвишава 203 mm{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}.

Тъй като [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|решенията на същата тази конференция]] предвиждат и мораториум за строителството на линкори, в основните морски държави започва крайцерска гонка във въоръженията{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници=9}}. Всички страни решават, че да се строят кораби, недостигащи тавана на ограниченията е безполезно и пристъпват към създаването на крайцери с максимално допустимите водоизместимост и брониране. До 1930 г. тези крайцери се наименуват „вашингтонски“.

 

 

Резултатите от развитието на тежките крайцери от първо поколение са неудоволетворителни за военните моряци. Без достатъчно опит, корабостроителите от всички страни не успяват да създадат балансирани бойни единици. Общ недостатък за всички тях е прекалено слабото брониране. В резултат, крайцерите са непригодни са участие в бой с главните сили, а за борбата с комуникациите са свръх въоръжени и прекалено скъпи.

Още една неприятна изненада става появата на германските „броненосци“ от типа „[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“, често наричани „джобни“ линкори. Обвързана само с ограниченията на Версайския договор, но не подписала Вашингтонския<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха|серия = Арсенал-коллекция|место = М.|издательство = Коллекция, Яуза, ЭКСМО|год = 2007|страници = 5|isbn = 978-5-699-21322-1}}</ref>, Германия успява да създаде в предели близки до 10 000 тона бойни единици, отстъпващи на „вашингтонците“ по скорост, но имащи огромно превъзходство по огнева мощ чрез поставянето на 283 mm оръдия<ref>{{cite|автор = Кофман В. Л.|заглавие = Карманные линкоры фюрера. Корсары Третьего рейха|страници = 140}}</ref>.