Мишел льо Телие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
'''Мишел льо Телие''' (на [[Френски език|френски]] ''Michel le Tellier'') (19 април 1603 – 30 октомври 1685) е френски държавник от ранните години на управлението на [[Луи XIV|Луи ХІV]]. Заемал е постовете секретар на войната и канцлер. Той е баща на известния [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|маркиз дьо Лувоа]] – съзидател на френската военна мощ през ХVІІ в.
 
Роден е в [[Париж]] в семейството на държавен служител. Получава [[Право|юридическо образование]]<ref>André Corvisier, ''[https://www.universalis.fr/encyclopedie/michel-le-tellier/ Michelle le Tellier (1603 – 1685)]'', '''Encyclopædia Universalis [en ligne]'''</ref> и през 1631 г. става кралски [[прокурор]] (тогава крал е [[Луи XIII|Луи ХІІІ]]). През [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] неговите качества са забелязани от [[Мазарини|кардинал Мазарини]], който го издига до поста секретар на войната (1643). На това място льо Телие показва отлични администраторски способности. Първото изпитание пред него е каква позиция да заеме по време на [[Фронда]]та – гражданската война на [[Парижки парламент|Парижкия парламент]] и големите [[Аристокрация|аристократи]] против короната. Той остава верен на кардинала, с което предвещава бъдещата си кариера. Друг критичен момент идва със смъртта на Мазарини. Льо Телие избягва сблъсък с [[Жан-Батист Колбер]] за нов най-доверен човек на краля. Неговата отстъпчивост предопределя за известно време сътрудничество между двамата.<ref>John Wolf, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00wolf#page/144/mode/2up Louis XIV]'', New York 1968, p. 144</ref>
 
Той, заедно с Колбер и [[Юг дьо Лион|Лион]], участва във вътрешния съвет на Луи ХІV – органът, който взема фактически всички решения от 1661 г. насетне.<ref>Vincent Cronin, ''[https://archive.org/stream/louisxiv00cron#page/118/mode/2up Louis XIV]'', Boston 1965, p. 118</ref>
 
Голямата заслуга на Мишел льо Телие е превръщането на френската армия в удобен инструмент на [[Абсолютна монархия|абсолютната монархия]] на Луи ХІV. Организира увеличаването на числеността ѝ до невероятните за епохата 120 000, както и първите стъпки в нейното превъоръжаване. В последните години му съдейства синът му, който се оказва същинският двигател на промените. Тъкмо това е армията, която налага превъзходството на Луи ХІV в [[Европа]] и която оцелява без съществени изменения до революцията от 1789 г.<ref>''[https://www.britannica.com/biography/Michel-Le-Tellier Michel Le Tellier, French statesman]'', '''Encyclopaedia Britannica'''</ref>
 
През 1677 г. вече възрастният льо Телие става канцлер. Като такъв възстановява изучаването на [[право]] в [[Парижки университет|Парижкия университет]] и повлиява на краля за [[Едикт от Фонтенбло|отмяната на Нантския едикт]] (1685). Неговата омраза към [[Протестантство|протестанството]] заслепява трезвата му преценка и тази на краля. В резултат се стига до излишно напрежение и до уронване на френския авторитет в Европа.