Панайот Хитов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Заместване Визуален редактор |
м Бот: премахнат вероятен вандализъм на Специални:Приноси/87.227.179.142 |
||
Ред 6:
| починал-място = [[Русе]], [[Царство България|България]]
}}
'''Панайот Иванов Хитов''' (11 ноември 1830 – 22 февруари 1918) е български [[хайдутин]], национален революционер и [[чета|четнически]] [[войвода]].
== Ранни години и семейство ==
Роден е на 11 ноември 1830 г. в град [[Сливен]], в кв. „Ново село“, от майка Съба и баща Иван, който бил заможен скотовъдец. Освен помощта, която оказва на баща си заедно с брат си Христо на Керемидената къшла (скалния масив Сините камъни край Сливен), Панайот търгува с добитък, работи като касапин и бакалин.
Оженва се през 1854 г. за Бойка Люцканова. Имат син – Стефан, починал на 4 години. След 12-годишен брак почива и съпругата. Жени се повторно през 1874 г. в Белград. От Екатерина Бранкович има двама сина – Симеон и Александър и дъщеря Ирина.
== Революционна дейност ==
През 1858 г. става хайдутин в четата на [[Георги Трънкин]]. Две години по-късно, след смъртта на Георги Трънкин, Хитов е избран за войвода на четата. Неговата дружина е сред най-активните в Югоизточна [[България]]. При него хайдутстват [[Хаджи Димитър]], [[Стоян Папазов]], [[Дядо Желю]]. В периода 1864 – 1865 г. под въздействието на революционните идеи хайдушкият войвода Хитов започва да осмисля действията си като част от общонационалното освободително движение. Той поддържа писмена връзка с [[Георги Раковски]]. През 1864 година събира четници сред българите в [[Крагуевац]], където са още войводите [[Ильо войвода|Дядо Ильо Малашевски]], [[Цеко Петков]], [[Коста Димински]], [[Иван Кулин]], Дядо Желю, [[Божил Бахов]], Стаменко и други, и от [[Белград]] се прехвърля в [[Берковица|Берковско]] и [[Пирот]]ско. Според плана на Раковски, изложен в „Привременен закон за народните и горски чети от 1867-лето“, Хитов е определен за главен български войвода.
; Чета на Панайот Хитов от 1867 г.
На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при [[Тутракан]], между селата [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]] и [[Дунавец]]. Знаменосец на четата е [[Васил Левски]]. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село [[Малък Преславец]]. С четата си Хитов се отправя към [[Стара планина]] и прекарва известно време в района на [[Котел]] и [[Сливен]]. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на [[Филип Тотю]] Хитов се отправя към [[Сърбия]] по билото на Стара планина.
; По-късна революционна дейност
[[Файл:Panayot-Hitov.jpg|мини|ляво|Панайот Хитов през 1867 г., Белград]]
След оттеглянето си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на [[БРЦК]] в [[Букурещ]].
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на [[Старозагорското въстание]]. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
През [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война]] от 1876 година Панайот Хитов е войвода на една от четите на [[Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876|българските доброволци]]. През юли командващият Моравската армия генерал [[Михаил Черняев]] го назначава за главен войвода на четите на [[Филип Тотю]], [[Ильо войвода]], [[Желю войвода|Желю Христов]] и [[Христо Македонски]]. Получава и правомощието да въведе ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, извършват общи, съгласувани действия със сръбската войска. За това свидетелстват множеството писма между него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командир на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и др.
Войвода е на [[български доброволчески чети|българска доброволческа чета]] по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г.
== След Освобождението ==
[[Файл:Buzludzha 29 June 1898.jpg|мини|250п|На панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър – 29 юни 1898 г., връх Бузлуджа. В центъра, седнал, с мустаците – [[Стоян Заимов]], над него – [[Христо Македонски]], [[Филип Тотю]], митрополит [[Методий Кусев|Методий Старозагорски]] (инициатор на събитието), Панайот Хитов. Детето (вдясно) с шапката е [[Владимир Заимов]].]]
След [[Освобождението]] Хитов живее в [[Русе]]. Той е околийски началник в [[Кула (град)|Кула]] (1881 – 1885)<ref>[http://saedinenieto.bg/hitov-panayot-ivanov/ ХИТОВ, Панайот Иванов] – в saedinenieto.bg</ref>.
Взема участие в движението за съединение на Източна Румелия с Княжество България и политическия живот. През 1885 г., по време на [[Съединението]], събира доброволци и е началник на Сливенската волентирска кавалерия. На 6 септември 1885 г., възседнал бял кон, влиза в Сливенската префектура и принуждава властта да сдаде управлението доброволно. За това той бил в постоянен контакт със Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Григор Начович. Същата година участва в Сръбско-българската война. През 1890 г. е избран за народен представител от Сливен в 6-тото Обикновено Народно събрание. Заради борбата му срещу режима на [[Стефан Стамболов|Стамболов]] е хвърлен в Русенския затвор.
Към 1900 г. е член на местното [[Върховен македоно-одрински комитет|македонско дружество]].<ref>Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11</ref> През април 1901 година е делегат на [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] от Куртбунарското дружество.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
Панайот Хитов умира в [[Русе]] на 22 февруари 1918 г., на 87 години, и е погребан в градските гробища. През 1978 г. тленните му останки са преместени в Пантеона на възрожденците. Там са пренесени и тленните останки на много известни български националреволюционери, сред които [[Любен Каравелов]], [[Захарий Стоянов]], [[Стефан Караджа]], [[Тонка Обретенова|Баба Тонка]], [[Никола Обретенов]], [[Панайот Волов]], [[Ангел Кънчев]].
== Памет ==
В [[Регионален исторически музей (Русе)|Регионалния исторически музей в Русе]] се съхраняват предмети, принадлежали на Хитов или свързани с него – документи, оръжия, мебели.<ref>[http://kafene.bg/сабята-и-пушката-на-панайот-хитов-гостуват-в-пловдив-18645/article/ Сабята и пушката на Панайот Хитов гостуват в Пловдив], kafene.bg, посетен на 2 февруари 2016 г.</ref><ref>[http://www.museumruse.com/expositions/baba_tonka_bg.htm Сайт на Регионален исторически музей – Русе, посетен на 2 февруари 2016 г.]</ref> В [[Национален военноисторически музей|Националния военноисторически музей в София]] се съхраняват оръжия, които Хитов използва по време на революционната си дейност.<ref>[http://luboslovie.bg/2015/02/26/сабята-на-ботев-показват-в-парламента/ Сабята на Ботев показват в Парламента], luboslovie.bg, посетен на 2 февруари 2016 г.</ref> В Регионалния исторически музей в Сливен се съхранява сабята му.<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/157/Obshtinski_Istoricehski_muzej_Sliven Регионален исторически музей, град Сливен], bulgariatravel.org, посетен на 2 февруари 2016 г.</ref> В град Русе от години тече инициатива за изграждане на музей на Хитов.
== Бележки ==
<references />
== Литература ==
{{cite book |title=Как станах хайдутин: Фамилиарни забележки. |last=Хитов |first=Панайот |year=1982 |publisher=Отечество |location=София |pages=327 |url=http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ }}
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Хитов, Панайот}}
[[Категория:Български национални герои]]
| |||