Анелия Петрунова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Сгрешена година |
м +Лив Стрьомквист // - заплануваното за 2015 > излезе |
||
Ред 33:
** „Дъщерята на скулптора“, поредица „Кратки разкази завинаги“, ИК „Жанет 45“, 2015;
Отново нейно дело е преводът на биографичната книга „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ с автор [[Буел Вестин]], както и на
За първи път на български в превод на Анелия Петрунова излизат и два романа, получили голямата награда за шведска художествена литература „Аугуст“ – „Априлската вещица“ на [[Майгул Акселсон]] (награда „Аугуст“ за 1999 г.) <ref>[http://books.janet45.com/team/Анелия__Петрунова Представяне на Анелия Петрунова], сайт на ИК „Жанет 45“</ref> и „Ще се удавят в сълзите на майките си“ на Юханес Анюру (награда „Аугуст“ за 2017 г.).
Тя е преводач и на „Убийства в Шведската академия“ ([[Мартин Олчак]]), „Кажи, че си моя“ ([[Елисабет Нуребек]]), „Самотна пеперуда“ и „Миналото не забравя“ ([[Габриела Улберг Вестин]]), разказът „Святата нощ“ ([[Селма Лагерльоф]]), „Почти нормално семейство“ ([[Матиас Едвардсон]]), „Осемнайсет“ ([[Антон Берг]]), комикс-книгата „Плодът на познанието“ ([[Лив Стрьомквист]]). Автор на превода от английски на книгата на американската авторка [[Сара Балантайн]] „Автоимунен палео протокол“. От испански език е превела „Вечните приказки“.
=== Награди ===
| |||