Долни Луковит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Селище в България
| екатте = 22438
Line 12 ⟶ 11:
== География ==
Село Долни Луковит се намира на левия бряг на р. [[Искър]] в западната част на област Плевен.
== История ==
На север от сегашното село Долни Луковит, на около един километър е съществувало [[Древен Рим|римско]] селище от
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Долни Луковит е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref>▼
Римското селище се е намирало на главния римски път водещ от [[Улпия Ескус]]
В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена [[комасация]], като броят на земеделските имоти е намален от 2937 на 908.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 37, 135, 161}}</ref>▼
Вероятно през VI век, когато
На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на [[Колективизация в България|колективизацията]], в селото гласуват по-малко от половината избиратели. През следващото лято се провеждат и [[Селски бунтове от 1950 година|женски демонстрации]] срещу [[Колективизация в България|колективизацията]].<ref name="груев"/>▼
През 1971, 72 и 73 години,
▲На север от сегашното село Долни Луковит, на около един километър е съществувало римско селище от късно античния период. За това свидетелствуват основите на крепост и други обществени сгради, които бяха разкрити при прокопаването на канала за водоснабдяването на с. Староселци. Освен това са намерени фрагменти от строителни материали и монети от I-ви до IV век. /Монети от Константин Велики/.
На това славянско село жилищните постройки, вероятно землянки, са били на мястото на сегашния II-ри стопански двор. При изкопни работи там са намерени пещи за хляб, двукамерна грънчарска пещ, фрагменти от керамични съдове и др. Славянското селище е продължавало да съществува и през
▲Римското селище се е намирало на главния римски път водещ от Улпия Ескус /днешното с. Гиген/ до Сердика /София/. Името на това селище е неизвестно, тъй като не са правени архиологически проучвания. Било обаче със значително големи размери, което бива разрушено от варвари през IV век.
▲Вероятно през VI век, когато славяните минават река Дунав, в близост до това римско селище възниква славянско селце. На сегашната територия на Долни Луковит възникват още няколко малки славянски селца.
В пътеписите на [[Евлия Челеби]]
▲През 1971, 72 и 73 години, Архиологическия институт при БАН прави проучвания на славянските селища, като бяха разкопани няколко никропола/гробища/. Разкриха се и проучиха повече от 50 бр. гробове. Установено е, че тези славянски селища датират от IX-ши и Х век /справка – Живка Въжарова „Славяни и прабългари“/.
Идва период, когато селото
В селото не е имало турско население. Административно се е
▲При изкопни работи там са намерени пещи за хляб, двукамерна грънчарска пещ, фрагменти от керамични съдове и др. Славянското селище е продължавало да съществува и през II-та Българска държава-14 в. 1396 година, за което свидетелствуват архиологически находки от XI до XIV век.
▲При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Долни Луковит е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 843
▲Според един турски документ от 1435 година, фигурира за пръв път селото Луковит състоящо се от 44 домакинства.
▲В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена [[комасация]], като броят на земеделските имоти е намален от 2937 на 908.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | year = 2009 | title = Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0450-5 | pages = 37, 135, 161}}</ref>
▲В пътеписите на Евлия Челеби /17 век/ – турски пътепис, се споменава село Луковит под името – Лук дере, а в турски документ от 1634 година, се споменава между имената на бурдуците и името на Иван-син на Стоян от Луковит.
▲На изборите през 1949 година, след забраната на опозицията и в разгара на [[Колективизация в България|колективизацията]], в селото гласуват по-малко от половината избиратели. През следващото лято се провеждат и [[Селски бунтове от 1950 година|женски демонстрации]] срещу [[Колективизация в България|колективизацията]].<ref name="груев"/>
▲Идва период когато селото спира и вероятно в края на 17 век и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците – от Г. Луковит, Ивановци, Стояновци и Йотовци – от Камено поле, Потовци от Чумаковци и др. Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още кладенци – Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и др.
▲В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живели в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и Първата световна воина.
== Читалище „Христо Ботев“ и библиотека ==
Още през 1915 г. сред учителите Начо Филипов, Тодор Стоянов, Ангел Гергов, Иван Трендафилов и др. назрява идеята да се основе читалище в Долни Луковит. Тази идея обаче бива осуетена поради обстановката, която се създава в навечерието на
▲Още през 1915 г. сред учителите Начо Филипов, Тодор Стоянов, Ангел Гергов, Иван Трендафилов и др. назрява идеята да се основе читалище в Долни Луковит. Тази идея обаче бива осуетена поради обстановката която се създава в навечерието на първата световна война. Почти всички заминават на фронта и идеята за читалище остава неосъществена. След края на войната българския народ изживява тежките последици на материални лишения и унизено национално достойнство. В тези години на морална безизходица здравите сили на народа правят усилия за възвръщане на вярата му в по-светло бъдеще, да разкрият перспективи за неговото обновление. В такава обстановка идеята за създаване на читалище в селото отнова се подема. Инициативата се разширява извън учителските среди, като обхваща и ученици от по-горните класове на гимназията и будни младежи.
След годишнината от рождението на [[Христо Ботев]], който предварително е определен за патрон на читалището, на 12 януари 1924 година в голямата класна стая на старото училище в Долни Луковит, около двадесетина ентусиазирани учители, гимназисти, дошли в зимна ваканция, и няколко по-будни граждани се събират и основават
Избира се ръководство в състав:
* Председател –
* Секретар –
* Библиотекар –
До 1931 година читалището няма собствена сграда. Отначало библиотеката се е помещавала в частните къщи на Тодор Стоянов, където се е помещавала и кредитната кооперация, а по-късно в
През 1921 г., в селото започва строеж на нова училищна сграда за прогимназия. По решение на общинския съвет, училищното настоятелство и читалищното ръководство, към тази сграда се построява
Едва през 1967 година, по предложение на читалищното ръководство с председател
Отначало библиотеката
Към юни 1978
== Редовни събития ==
В с. Долни Луковит има няколко събития, които са уникални за селото, а именно на 7 май се провежда
Всяка година на 2 юни се извършва панихида в памет на загиналите жители на селото във войните 1912
<!-- == Личности == -->
| |||