Залмоксис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пунктуация - основно запетайки. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Залмоксис''' ({{lang|grc|Ζάλμοξις, Zalmoxis}}, също Salmoxis (Σάλμοξις), Zamolxis (Ζάμολξις) или Samolxis (Σάμολξις) е, според най-древния извор – „Историята“ на [[Херодот]], полу-митичен [[цар]] и [[бог]] на [[траки]]йското племе [[гети]], които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис, и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
Херодот, бащата на историята, казва, че научил от елините, които живеят по [[Хелеспонт]]а (Дарданелите) и по [[Евксински понт|Понта]] ([[Черно море]]), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в [[Самос]] и бил роб (или ученик) на [[Питагор]], впоследствие се освободил и забогатял, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си доктрината на Питагор. Въпреки чутото от елините, Херодот заявява в същата книга 4-та Мелпомена, 96, че нито вярва нито отрича това, в което вярват елините, но той е убеден, че този Залмоксис ако е живял или е само божество то е така е между гетите било дълго преди Питагор.
{| class="wikitable"
|Херодот, Мелпомена IV
96. [1] ἐγὼ δὲ περὶ μὲν τούτου καὶ τοῦ καταγαίου οἰκήματος οὔτε ἀπιστέω οὔτε ὦν πιστεύω τι λίην, δοκέω δὲ πολλοῖσι ἔτεσι πρότερον τὸν Σάλμοξιν τοῦτον γενέσθαι Πυθαγόρεω. [2] εἴτε δὲ ἐγένετό τις Σάλμοξις ἄνθρωπος, εἴτ᾽ ἐστὶ δαίμων τις Γέτῃσι οὗτος ἐπιχώριος, χαιρέτω. οὗτοι μὲν δὴ τρόπῳ τοιούτῳ χρεώμενοι ὡς ἐχειρώθησαν ὑπὸ Περσέων, εἵποντο τῷ ἄλλῳ στρατῷ.
|}
Елините, дошли по тези земи, са намерили явно
Със Залмоксис са свързани четири обреда: събиране в андреона (стая – зала, предназначена само за мъже), оттегляне в подземното жилище или в пещерата, човешките жертвоприношения, стрелба с лък към небето. Сведения за пиршествата в андреона получаваме от [[Хезихий]], лексикограф от V век, който разказва, че при завръщането си в [[Тракия]], Залмоксис попада най-напред в нейната югоизточна част. Там той „научил първите от астите да се събират и да пируват, като казвал, че нито той сам, нито съмишлениците му ще умрат“ и по този начин им разкривал съкровените тайни на безсмъртието.
Ред 13:
Както разказва Херодот, той построил една подземна стая, подземно жилище, където прекарал три години, за да се появи отново на четвъртата и да убеди траките във възможността за постигане на безсмъртието. Според свидетелството на [[Страбон]], Залмоксис се оттегля в пещера на свещената планина [[Когайон]].
Като говори за гетите, Херодот казва
На Залмоксис, вероятно, са правили и човешки жертвоприношения. Едно описание на този ритуал намираме също в „Историята“ на Херодот: „Пращат го по следния начин: едни от тях отредени
Залмоксис според [[Диодор]] е пророк и законодател, а според [[Диоген Лаерций]] - един от първите философи на варварите.
Друг извор, от който може да се получи представа за религията на траките, е диалогът „[[Хармид]]“ на [[Платон]]. В него, чрез Сократ, древният автор разказва за един от тракийските лекари на Залмоксис: „От подобно естество, Хармиде, е и въздействието на баенето. Научих го там във войската от един тракийски лекар от учениците на Залмоксис, за които се говори, че можели да направят човека безсмъртен“. „А Залмоксис – рече ми той – нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“. Според тракийското мислене душата и тялото са неразделни.
== Библиография ==
| |||