Робърт Хук: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Добавих източници. Единият е цялостна характеристика, а другият уточнява проблема с портрета на Хук. |
||
Ред 5:
== Биография ==
Робърт Хук е учен-енциклопедист, [[естествоизпитател]] и изобретател, откривател на сложния микроскоп. Той открива [[клетка]]та и е първият, който въвежда този термин. До наши дни не е достигнал портрет на Хук. Направена е реконструкция по думите на негови съвременици. <ref> https://www.newworldencyclopedia.org/entry/Robert_Hooke </ref>
Роден е на [[18 юли]] [[1635]] г. във Фрешуотър на остров [[Уайт]]. Баща му е бил служител в местната [[енория]] и го подготвя за духовна кариера, но поради крехкото си здраве, момчето не може да напредне в обучението. Още от малък Робърт рисува много добре и проявява голям интерес към [[механика]]та и към научните занимания. Но след смъртта на баща си през [[1648]] г., се премества в [[Лондон]] и в продължение на една година работи като [[чирак]] при художника Питър Леви. Постъпва в Уестминстърското училище, където изучава езици ([[латински]], [[гръцки]] и [[иврит]]), като проявява особен интерес към [[математика]]та и [[физика]]та. Отличава се с невероятната си способност да създава различни механични изобретения. През [[1653]] г. постъпва в [[Оксфордския университет]], в който способностите му са високо оценени. Робърт Хук става асистент на Уилис, а четири години по-късно и на известния [[Робърт Бойл]]. През [[1660]] г. той формулира [[Закон на Хук|Закона на Хук]] за еластичността. Това е [[физичен закон]] от [[Класическа механика|класическата механика,]] който се отнася за еластичността на струни или пружини и формулира съотношението между силата на еластичност и отклонението (деформацията) на тялото от равновесното му положение. Съотношението е
През [[1662]] г. Хук е назначен за уредник по експериментите в новосъздаденоо [[Британско кралско научно дружество|Кралско научно дружество]]. През [[1664]] г. става [[професор]] по [[геометрия]].
Ред 14:
Робърт Хук допринася за развитието на редица [[науки]]. Сред неговите многобройни открития са изобретяването на [[Пневматична помпа|пневматичната помпа]], подобреният от него микроскоп с нови оптични системи, разработването на нови системи за извеждане формата на [[кристали]]те (което е от голямо значение за зараждащата се наука [[кристалография]]), усъвършенстването на редица астрономически инструменти, изобретяването на [[барометър]]а, [[анемометър]]а и на друго полезно за [[метеорология]]та оборудване. Значителни са постиженията му в [[оптика]]та, въпреки че между него и [[Нютон]] са съществували спорове по редица въпроси. Хук е основател на [[Вълнова оптика|вълновата оптика]] и на него дължим откриването на т.нар. пръстени на Нютон. Забележителни постижения има в областта на [[физика]]та и [[химията]], [[геологията]], [[анатомия]]та и [[физиология]]та. Неговите изключително разнообразни интереси не могат да бъдат изброени. Някои от темите на неговите доклади пред Кралското общество са за новите [[Картография|картографски]] методи, за последиците от употребата на [[канабис]], проекта за машината за правене на [[цигари]], новите методи за консервиране на месо и т.н.
<ref> Алан Чапман, Английският Леонардо – Робърт Хук. Proceedings of the Royal Institution of Great Britain, 67, 239 - 275 (1996) https://web.archive.org/web/20071030235901/http://www.rod.beavon.clara.net/leonardo.htm
</ref>
== Осветяване на полето в сянка ==
Line 31 ⟶ 35:
В края на десетилетието на [[Матиас Шлайден]] и [[Теодор Шван]] въвеждат оригиналните идеи, че всички организми са създадени от една или повече клетки и те са носители на генетична информация. Смята се, че началото на клетъчната теория е поставено през [[1830]] г., когато с подобряването на микроскопа [[Джовани Батиста Амичи]] успява да направи аналогия между клетките на различни животински образувания и растителните клетки. През [[1858]] г. [[Рудолф Вирхов]] стига до заключението, че всяка клетка произхожда от друга, съществуваща преди нея, и може да възникне само от предхождаща я такава („''Omnis cellula e cellula''“).
==Източници==
<references />
{{учен-мъниче}}
| |||