Гликолиза: Разлика между версии

| Фосфорилиране на [[глюкоза]]та от [[ензими]] (нар. хексокинази, глюкокиназа) до образуване на глюкозо-6-фосфат. Тази реакция използва [[АТФ]]. Благодарение на нея концентрацията на глюкозата в кръвообръщението се поддържа нискониска, като се осигурява непрекъснат пренос на глюкоза в клетките чрез мембранните транспортери (GLUT, SGLT). Освен това, излизането на глюкоза от клетките е невъзможно, защото тя няма транспортери за глюкозо-6-фосфат.

| Изомеризация на глюкозо-6-фосфата във фруктозо-6-фосфат от фосфохексознафосфохексо изомераза. Реакцията е обратима, но равновесието е изместено по посока на правата реакция, поради ниската концентрация на глюкозо-6-фосфат (консумира се непрекъснато в следващата реакция на гликолизата). [[Фруктоза]]та също може да се включи в гликолитичния път чрез фосфорилиране в тазиследващата стъпка.

| Изразходване енергията на още една молекула АТФ, за превръщане на фруктозо-6-фосфат във фруктозо-1,6-бисфосфат. Гликолитичният процес е необратим и спечелената енергия дестабилизира молекулата (двата отрицателни заряда на фосфатните остатъци в молекулата на фруктозата). Тъй като реакцията, катализирана от фосфофруктокиназа 1, не е енергетично изгодна и е необратима, трябва да се използва друг път, за да се осъществи обратната реакция по време на глюконеогенезата. Това прави реакцията [[Ключова реакция|ключова]], [[Регулаторна реакция|регулаторна]] и [[Скоростоопределяща реакция|скоростоопределяща]].

| Дестабилизирането на молекулата в предната реакция, дава възможност на хексозния пръстен да се разкъса от алдолаза А на две триозни захари- хидроацетондихидроацетон фосфат(кетон) и глицералдехид-3-фосфат(алдехид). Има два класа алдолази: клас 1, които се срещат при растения и животни, и клас 2, присъстващи при гъби и бактерии. Двата класа използват различни механизми за разкъсване на кетозния пръстен.

| Триозофосфат изомеразата бързо превръща хидроацетонфосфатадихидроацетонфосфата в глицералдехид-3-фосфат, който продължава в гликолизата. Това е печелившо, тъй като насочва хидроацетонфосфатадихидроацетонфосфата по същия път като на глицералдехид-3-фосфат, опростявайки регулацията.

| Триозните захари, получени в подготвителната фаза, се дехидрогенират и към тях се добавя неорганичен фосфат, като се получава 1,3-бисфосфоглицерат. Водородът се използва за редукция на две молекули НАД⁺ (водороден преносител), за да даде НАДН + Н⁺ за всяка триоза. Ензимът, който участва, е [[глицералдехид-3-фосфо дехидрогеназа]]. Балансът на водородния атом и балансът на заряда се запазват, защото фосфатната група всъщност съществува под формата на водородно фосфатен анион (НРО42НРО₄^2-), който се дисоциира, допринасяйки още един Н⁺ йон и да даде окончателен заряд -3 и от двете страни.

| Eнзимно катализиран пренос на фосфатна група от 1,3-бисфосфоглицерат върху АДФ от [[Фосфоглицерат киназа|фосфоглицерат киназата]], образувайки АТФ и [[3-фосфо -глицерат]]. Дотук 2 молекули АТФ бяха използвани и 2 нови молекули са синтезирани. Тази стъпка е една от двете стъпки на фосфорилиране на субстратно ниво и изисква АДФ. Следователно, когато клетката има излишък от АТФ, тази реакция не се извършва. Тъй като АТФ се разгражда много бързо, ако не се използва, това е важна регулаторна точка в гликолитичния път. АДФ всъщност съществува като АДФMg^-, а АТФ като АТФMg2АТФMg^2-, балансирайки зарядите -5 от двете страни.

|[[Фосфоглицерат мутаза|Фосфоглицерат мутазата]] превръща [[3-фосфо-глицерат|3-фосфоглицерата]] в [[2-фосфоглицерат]].

| [[Енолазата]] превръща [[2-фосфоглицерат|2-фосфоглицерата]] във [[фосфоенол пируват]].

| В резултат на последното фосфорилиране на субстратно ниво, се получава молекула [[пируват]] ([[енол-пируват]], спонтанно изомеризиращ до пируват) и молекула АТФ чрез ензима [[пируват киназа]]. Това служи като допълнителна регулаторна стъпка, сходна с катализираната от фосфоглицерат киназата стъпка.

Трите регулационни ензими са хексокиназа (глюкокиназа), фосфофрукто киназа и пируват киназа.