Гликолиза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petkinvi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Petkinvi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
 
== Видове гликолиза ==
Гликолизата протича и при аеробни и при анаеробни условия. Процесът, протичащ при анаеробни условия, се нарича [[анаеробна гликолиза]] - краен продукт лактат и [[ферментация]] при дрожди – съответно алкохолна или [[млечнокисела ферментация]]. При аеробни условия процесът се нарича аеробна гликолиза - краен продукт CO<sub>2</sub> и H<sub>2</sub>O, протичащ на няколко етапа, гликолиза в тесен смисъл на терминът разграждане на глюкоза до пируват, пренос на пируватът в митохондриите, Пируват Дехидрогеназна реакция ([[ПДХК]]) с продукт [[ацетил-КоА]] и [[цикъл на Кребс]], водещ до крайното разграждане на ацетил-КоА до CO<sub>2</sub>, H<sub>2</sub>O и редуциращи еквиваленти НАДН + Н<sup>+</sup> и ФАДН<sub>2</sub>, субстрат на дихателните вериги с краен продукт [[АТФ]].
 
== Етапи на гликолизата ==
Ред 57:
|}
<sup>1.</sup> Един „конформационен“ йон за свързване с карбоксилната група на субстрата и един “каталитичен ” йон, участващ в дехидратацията.
 
<br />
 
== Совалки на гликолизата ==
Вътрешната митохондриална мембрана е непропусклива за НАДН.Н+ и НАДфН.Н+. Затова водородът от двете редокс ситеми се пренасят в митохондрии за окисление в дихателните вериги, посредством совалкови механизми. Те се състоят от цитоплазмена и митохондриални изоформи на ензими - специфични дехидрогенази и редокс-двойка нискомолукулни съединения, притежаваща окисленма форма (с кето група =О) и редуцираба форма (с хидроксилна група -ОН).
 
=== Малатна совалка ===
Активна е в миокард, черен дроб и мастна тъкан. И двете изоформи на дехидрогеназният ензим - [[малат дехидрогеназа]] ([[МДХ]]) цитоплазмена и митохондриална, използват за кофактор НАД.
 
=== Глицеролфосфатна совалка ===
Тази совалка функционира в скелетна мускулатура и мозък, добре кръвоснабдени тъкани. Цотоплазмената изоформа на ензимът [[Глицерол-(3)-фосфат Дехидрогеназа]] ([[ГФДХ]]) използва за кофактор НАД, а митохондриланта ФАД.Това е причината при използването на тази совалка да се генерира по-малко количество АТФ 36 (30 по Hinkle).
 
== Енергитична равносметка ==
Теоритични и коригирани по Hinkle стойности за брой молекули АТФ, които се получават при анаеробното разграждане на молекула глюкоза до пируват -> лактат. Стойностите по Hinkleса са екпериментално установени стойности на количество синтезиран АТФ (молекули) в [[Дихателни вериги|дихателните вериги]] ([[ДВ]]) от редуциращи еквиваленти - НАДН + Н<sup>+</sup> и ФАДН<sub>2,</sub> получени от всички реакции и метаболизъм на трите основни групи вещества, протичащи в митохондриите. При анаеробни условия липсва О2, дихателните вериги са неактивни, липса на краен сустрат О<sub>2</sub> за действието на последният ензим Цитохрам с оксидаза, и краен продукт при разграждането на глюкозата е [[Лактат|лактатът]], реакция катализирана от ензимът [[Лактат Дехидрогеназа]] ([[ЛДХ]]). Анаеробно разграждане на глюкоза при физиологично условия се наблюдава в еритроцити (липсват митохондрии) и усилено съкращаваща се мускулатура (недостатъчно снабдяване с кръв (кислород) и изчерпване на запасите от О<sub>2</sub> в мускулните клетки (под формата на окси-миоглобин). При патологични състояния - онкологични заболявания се наблюдава т. нар. [[ефект на Пастьор]], при който клетките поради намаленото си снабяване с кръв, съответно кикслород, преминават към анаеробно разграждане на глюкозата, свързано с повишен разход на глюкоза и хипогликемия. Анаеробната гликолиза и при физиологични и при патологични състояния се характеризира с повишени нива на лактат в кръвната плазма, крайният продукт от разграждането и.
{| class="wikitable"
!Реакция катализирана от:
!Теоритични стойности
!Стойности по Hinkle
|-
|Хексокиназа (глюкокиназа)
| - 1
| - 1
|-
|Фосфофруктокиназа 1
| - 1
| - 1
|-
|Глицерат киназа
| + 2
| + 2
|-
|Пируват киназа
| + 2
| + 2
|-
|Общо:
|= 2
|= 2
|}
Теоритични и коригирани по Hinkle стойности за брой молекули АТФ, които се получават при аеробното разграждане на молекула глюкоза до CO<sub>2</sub>, H<sub>2</sub>O и редуциращи еквиваленти - НАДН + Н<sup>+</sup> и ФАДН<sub>2</sub>.
{| class="wikitable"
|+
!Процес
!Теритични стойности
!Стойносто по Hinkle
|-
|Гликолиза
|2
|2
|-
|ПДХК - Окислиелно декарбоксилиране на α-кето киселини
|6
|5
|-
|Цикъл на Кребс
|2 х 12 = 24
|2 х 10 = 20
|-
|Чрез совалките
|6 (4)
| + 5 (3)
|-
|Общо:
|38 (36)
|32 (30)
|}
<br />
 
== Регулация на гликолизата ==
Трите регулационни ензими са [[хексокиназа]] ([[глюкокиназа]]), [[фосфофруктокиназа]] и [[пируват киназа]] (аеробна гликолиза - [[Пируват Дехидрогеназен Комплекс]]([[ПДХК]]), регулаторните ензими от [[Цикъл на Кребс|Цикълът на Кребс]]).
 
Гликолизата се регулира в зависимост от условията извън и вътре в клетката.