Гликолиза: Разлика между версии

| Изразходване енергията на още една молекула АТФ, за превръщане на [[фруктозо-6-фосфат]] във [[фруктозо-1,6-бисфосфат]]. Гликолитичният процес е необратим и спечелената енергия дестабилизира молекулата (двата отрицателни заряда на фосфатните остатъци в молекулата на фруктозата). Тъй като реакцията, катализирана от [[фосфофруктокиназа 1]] ([[ФФК1]]), не е енергетично изгодна и е необратима, трябва да се използва друг път, за да се осъществи обратната реакция по време на глюконеогенезата. Това прави реакцията [[Ключова реакция|ключова]], [[Регулаторна реакция|регулаторна]] и [[Скоростоопределяща реакция|скоростоопределяща]].

| Триозните захари, получени в подготвителната фаза, се дехидрогенират и към тях се добавя неорганичен фосфат, като се получава 1,3-бисфосфоглицерат. Водородът се използва за редукция на две молекули НАД⁺ (водороден преносител), за да даде НАДН + Н⁺ за всяка [[триоза]]. Ензимът, който участва, е [[глицералдехид-3-фосфо дехидрогеназа|глицералдехид-3-фосфат дехидрогеназа]] ([[ГАФДХ]]). Балансът на водородния атом и балансът на заряда се запазват, защото фосфатната група всъщност съществува под формата на водородно фосфатен анион (НРО₄^2-), който се дисоциира, допринасяйки още един Н⁺ йон и да даде окончателен заряд -3 и от двете страни.

| В резултат на последното фосфорилиране на субстратно ниво, се получава молекула [[пируват]] ([[енол-пируват]], спонтанно изомеризиращ до пируват) и молекула АТФ чрез ензима [[пируват киназа]] ([[ПК]]). Това служи като допълнителна регулаторна стъпка, сходна с катализираната от фосфоглицерат киназата стъпка.

Теоритични и коригирани по Hinkle стойности за брой молекули АТФ, които се получават при анаеробното разграждане на молекула глюкоза до пируват -> лактат. Стойностите по Hinkleса са екпериментално установени стойности на количество синтезиран АТФ (молекули) в [[Дихателни вериги|дихателните вериги]] ([[ДВ]]) от редуциращи еквиваленти - НАДН + Н⁺ и ФАДН_2, получени от всички реакции и метаболизъм на трите основни групи вещества, протичащи в митохондриите. При анаеробни условия липсва О2, дихателните вериги са неактивни, липса на краен сустрат О₂ за действието на последният ензим Цитохрам с оксидаза, и краен продукт при разграждането на глюкозата е [[Лактат|лактатът]], реакция катализирана от ензимът [[Лактат Дехидрогеназа]] ([[ЛДХ]]). Анаеробно разграждане на глюкоза при физиологично условия се наблюдава в еритроцити (липсват митохондрии) и усилено съкращаваща се мускулатура (недостатъчно снабдяване с кръв (кислород) и изчерпване на запасите от О₂ в мускулните клетки (под формата на окси-миоглобин). При патологични състояния - онкологични заболявания се наблюдава т. нар. [[ефект на Пастьор]], при който клетките поради намаленото си снабяване с кръв, съответно кикслород, преминават към анаеробно разграждане на глюкозата, свързано с повишен разход на глюкоза и хипогликемия. Анаеробната гликолиза и при физиологични и при патологични състояния се характеризира с повишени нива на крайният продукт от разграждането иˈ лактат в кръвната плазма -[[лактатемия]], крайниятводеща продукт от разгражданетодо и[[ацидоза]].