Гликолиза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Petkinvi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Petkinvi (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 24:
|-
| '''3.'''
| Изразходване енергията на още една молекула АТФ, за превръщане на [[фруктозо-6-фосфат]] във [[фруктозо-1,6-бисфосфат]]. Гликолитичният процес е необратим и спечелената енергия дестабилизира молекулата (двата отрицателни заряда на фосфатните остатъци в молекулата на фруктозата). Тъй като реакцията, катализирана от [[фосфофруктокиназа 1]] ([[ФФК1]]), не е енергетично изгодна и е необратима, трябва да се използва друг път, за да се осъществи обратната реакция по време на глюконеогенезата. Това прави реакцията [[Ключова реакция|ключова]], [[Регулаторна реакция|регулаторна]] и [[Скоростоопределяща реакция|скоростоопределяща]].
| '''Mg2+'''
|-
Ред 37:
| rowspan=5 | '''Добиваща енергия фаза'''
| '''6.'''
| Триозните захари, получени в подготвителната фаза, се дехидрогенират и към тях се добавя неорганичен фосфат, като се получава 1,3-бисфосфоглицерат. Водородът се използва за редукция на две молекули НАД<sup>+</sup> (водороден преносител), за да даде НАДН + Н<sup>+</sup> за всяка [[триоза]]. Ензимът, който участва, е [[глицералдехид-3-фосфо дехидрогеназа|глицералдехид-3-фосфат дехидрогеназа]] ([[ГАФДХ]]). Балансът на водородния атом и балансът на заряда се запазват, защото фосфатната група всъщност съществува под формата на водородно фосфатен анион (НРО<sub>4</sub><sup>2-</sup>), който се дисоциира, допринасяйки още един Н<sup>+</sup> йон и да даде окончателен заряд -3 и от двете страни.
|
|-
Ред 53:
|-
| '''10.'''
| В резултат на последното фосфорилиране на субстратно ниво, се получава молекула [[пируват]] ([[енол-пируват]], спонтанно изомеризиращ до пируват) и молекула АТФ чрез ензима [[пируват киназа]] ([[ПК]]). Това служи като допълнителна регулаторна стъпка, сходна с катализираната от фосфоглицерат киназата стъпка.
| '''Mg2+'''
|}
Ред 59:
 
<br />
{| class="wikitable"
!Реакция
!Реакция
!Ензим
!Δ''G''°' / (kJ/mol)
!Δ''G'' / (kJ/mol)
|-
|1
|Глюкоза + АТФ<sup>4−</sup> → Глюкозо-6-фосфат<sup>2−</sup> + АДФ<sup>3−</sup> + H<sup>+</sup>
|[[Хексокиназа|хексокинази]], [[глюкокиназа]]
| -16.7
| -34
|-
|2
|Глюкозо-6-фосфат<sup>2−</sup> → Фруктозо-6-фосфат<sup>2−</sup>
|[[Фосфохексо изомераза|фосфохексо изомераза (хексофосфо изомераза)]]
|1.67
| -2.9
|-
|3
|Фруктозо-6-фосфат<sup>2−</sup> + АТФ<sup>4−</sup> → Фруктозо-1,6-бисфосфат<sup>4−</sup> + АДФ<sup>3−</sup> + H<sup>+</sup>
|[[фосфофруктокиназа 1]] ([[ФФК1]])
| -14.2
| -19
|-
|4
|Фруктозо-1,6-бисфосфат<sup>4−</sup> → Дихидрокси ацетонфосфат<sup>2−</sup> + Глицералдехид-3-фосфат<sup>2−</sup>
|[[алдолаза А]]
|23.9
| -0.23
|-
|5
|Дихидроксиацетонфосфат<sup>2−</sup> → Глицералдехид-3-фосфат<sup>2−</sup>
|[[Триозофосфат изомераза|Триозофосфат изомеразата]]
|7.56
|2.4
|-
|6
|Глицералдехид-3-фосфат<sup>2−</sup> + Ф<sub>i</sub><sup>2−</sup> + НАД<sup>+</sup> → 1,3-Бисфосфоглицерат<sup>4−</sup> + НАДH + H<sup>+</sup>
|[[глицералдехид-3-фосфо дехидрогеназа|глицералдехид-3-фосфат дехидрогеназа]] ([[ГАФДХ]])
|6.30
| -1.29
|-
|7
|1,3-Бисфосфоглицерат<sup>4−</sup> + АДФ<sup>3−</sup> → 3-Фосфоглицерат<sup>3−</sup> + АТФ<sup>4−</sup>
|[[фосфоглицерат киназа]]
| -18.9
|0.09
|-
|8
|3-Фосфоглицерат<sup>3−</sup> → 2-Фосфоглицерат<sup>3−</sup>
|[[Фосфоглицерат мутаза]]
|4.4
|0.83
|-
|9
|2-Фосфоглицерат<sup>3−</sup> → Фосфоенолпируват<sup>3−</sup> + H<sub>2</sub>O
|[[Енолазата|Енолаза]]
|1.8
|1.1
|-
|10
|Фосфоенолпируват<sup>3−</sup> + АДФ<sup>3−</sup> + H<sup>+</sup> → Пируват<sup>−</sup> + АТФ<sup>4−</sup>
|[[пируват киназа]] ([[ПК]])
| -31.7
| -23.0
|}
 
== Совалки на гликолизата ==
Line 70 ⟶ 137:
 
== Енергитична равносметка ==
Теоритични и коригирани по Hinkle стойности за брой молекули АТФ, които се получават при анаеробното разграждане на молекула глюкоза до пируват -> лактат. Стойностите по Hinkleса са екпериментално установени стойности на количество синтезиран АТФ (молекули) в [[Дихателни вериги|дихателните вериги]] ([[ДВ]]) от редуциращи еквиваленти - НАДН + Н<sup>+</sup> и ФАДН<sub>2,</sub> получени от всички реакции и метаболизъм на трите основни групи вещества, протичащи в митохондриите. При анаеробни условия липсва О2, дихателните вериги са неактивни, липса на краен сустрат О<sub>2</sub> за действието на последният ензим Цитохрам с оксидаза, и краен продукт при разграждането на глюкозата е [[Лактат|лактатът]], реакция катализирана от ензимът [[Лактат Дехидрогеназа]] ([[ЛДХ]]). Анаеробно разграждане на глюкоза при физиологично условия се наблюдава в еритроцити (липсват митохондрии) и усилено съкращаваща се мускулатура (недостатъчно снабдяване с кръв (кислород) и изчерпване на запасите от О<sub>2</sub> в мускулните клетки (под формата на окси-миоглобин). При патологични състояния - онкологични заболявания се наблюдава т. нар. [[ефект на Пастьор]], при който клетките поради намаленото си снабяване с кръв, съответно кикслород, преминават към анаеробно разграждане на глюкозата, свързано с повишен разход на глюкоза и хипогликемия. Анаеробната гликолиза и при физиологични и при патологични състояния се характеризира с повишени нива на крайният продукт от разграждането иˈ лактат в кръвната плазма -[[лактатемия]], крайниятводеща продукт от разгражданетодо и[[ацидоза]].
{| class="wikitable"
!Реакция катализирана от:
Line 123 ⟶ 190:
|32 (30)
|}
 
<br />
== Особености на протичане на гликолизата в еритроцити ==
 
== Регулация на гликолизата ==
Line 129 ⟶ 197:
 
Гликолизата се регулира в зависимост от условията извън и вътре в клетката.
 
<br />
 
== Виж също ==
Катаболизъм на въглехидрати
 
* Цитратен цикъл
* Цикъл на Кори
* Ферментация (биохимия)
* Глюконеогенеза
* Гликолитична осцилация
* Пентазо фасфатен път
* Пируват декарбоксилаза
* Триозо-киназа
 
[[Категория:Гликолиза| ]]