Стиви Уондър: Разлика между версии

Опитал е всичко – госпъл, соул, суинг, реге, фънк и рок и старателно избягва „музиката на сричките“ както нарича [[рап]]а. За него казват, че е „прочел“ по нов начин захаросаната попмузика на 1970-те. Всяка песен, която е изпял, ни се струва удивително проста и същевременно оригинална – ето кое е разковничето на неговия успех. Стиви е обречен да вижда навътре в себе си. Слепотата не го депресира, напротив, дава му стимул и амбиция да успее. Близките му не могат да преценят къде е по-добър – пред компютъра, специално снабден с клавиши за Брайловата азбука, или пред пианото и синтезатора. Изключително продуктивен, усърден, изпипващ всяка песен от многото албуми (34), които е създал; участие в многобройни концерти; съвместни записи с други звезди на американската и световната поп- и рокмузика. Не на последно място се грижи за съпругата и трите им деца. Любовта към музиката е единствената сила и слабост, която го направлява както в студиото, така и на концертите заедно с "Роулинг„Роулинг Стоунс"Стоунс“, Рей Чарлз, Ерик Клептън, Майкъл Джексън, Уитни Хюстън, "Би„Би Джийс"Джийс“, "Дженезис"„Дженезис“ и др. За 3 години, от 1974 до 1977 г. е получил 14 награди "Грами"„Грами“. Внушителна цифра, особено ако добавим, че е записал 34 дългосвирещи плочи.

На 8 години вече е талантлив музикант. Наречен е '''Малкия Стиви Уондър''' от президента на Motown Records Бери Горди младши. Прави дебютния си запис на 12-годишна възраст. Характерният му глас, както и страхотният начин, по който свири на хармоника, са типични за първите му записи и представяния на сцена. Но Стиви не е просто чудноват имитатор на Рей Чарлз и го доказва с начина, по който свири на пиано, орган, хармоника и барабани. От 1964 г. вече не го наричат "малкия"„малкия“ и така името му остава Стиви Уондър.

В следващите пет години Уондър записва хитовете си "I„I Was Made to Love Her"Her“, "My„My Cherie Amour"Amour“, "For„For Once in My Life"Life“ и "Where„Where I'm Coming From"From“. В средата на 70-те продължава да прави класически хитове като "Superstition"„Superstition“, "You„You Are the Sunshine of My Life"Life“, "Higher„Higher Ground"Ground“, "Living„Living for the City"City“, "Don„Don't You Worry 'Bout a Thing"Thing“, "Boogie„Boogie On Reggae Woman"Woman“, "I„I Wish"Wish“ и "Sir„Sir Duke"Duke“.

На 20 години вече е изградил свой стил. Той е един от първите, които усвояват свиренето на електрическо пиано и е вдъхновение за рок музикантите. Специфичният му начин на пеене напомня на великите джаз изпълнители и емоцията в песните му го отличава от всички останали музиканти. Този плодовит период в творчеството му свършва през 1979 г. с албума "Stevie„Stevie Wonder's Journey Through the Secret Life of Plants"Plants“. Все по-рядко записва албуми, въпреки че концертите му винаги са повече от успешни. Въпреки че музиката му става много изискана, пише и романтични песни като "I„I Just Called to Say I Love You"You“ (1984), която се превръща в тотален хит. Става член на Залата на славата на рокендрола през 1989 г., а през 2005 г. получава награда "Грами"„Грами“ за цялостен принос. През 2008 г. Уондър става носител на наградата "Гершуин"„Гершуин“.

* Държи рекорда за най-много спечелени награди "Грами"„Грами“ – 21.

* Песента му от 1976 г. "Isn„Isn't She Lovely"Lovely“ е посветена на дъщеря му Аиша, чието име и бебешко говорене могат да бъдат чути на записа.

* Участва в създаването на хита "We„We Are the World"World“.

* Награда "Грами"„Грами“ – 1974 / 1977 / 1986 / 1987 / 1996 / 1999 / 2003 / 2006

* Награда "Оскар"„Оскар“ – 1985

* Награда "Златен„Златен глобус"глобус“ – 1985