България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tourbillon (беседа | приноси) |
Tourbillon (беседа | приноси) |
||
Ред 193:
=== Трета българска държава (след 1878 г.) ===
{{основна|Трета българска държава}}
Последвалият Руско-турската война [[Берлински договор]] от 1878 година създава две държавни образувания с предимно българско население и широка автономия в рамките на Османската империя – [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], които [[Съединение на България|се обединяват]] през 1885 година. Новата българска държава получава [[Либерална демокрация|либералнодемократично]] устройство с широки избирателни права и [[многопартийна система]], но и значително влияние на [[Цар на българите|монарха]]. Първите години след нейното създаване са период на политическа нестабилност, чиято кулминация са международната [[Българска криза]] и кратката [[Сръбско-българска война]]. Берлинският договор оставя големи области с българско население извън границите на България, превръщайки [[Иредентизъм|иредентизма]] и особено [[Македонски въпрос|Македонския въпрос]] в основна тема за българската политика от този период. На 22 септември 1908 година България обявява пълната си независимост, а през 1912 – 1913 година играе основна роля в успешната [[Балканска война]] на [[Балкански съюз|Балканския съюз]] срещу [[Османска империя|Османската империя]]. Непосредствено след това страната влиза в конфликт със съседите си и в последвалите [[Междусъюзническа война|Междусъюзническа]] (1913) и [[Първа световна война]] (1915) губи значителни територии.
Line 201 ⟶ 198:
[[Файл:Goering and Boris.jpg|220px|ляво|мини|Цар Борис III и [[Херман Гьоринг]], 1935 г.]]
Пораженията на България във войните довеждат до дълбоки промени в партийната система и в първите следвоенни години доминиращо положение заема [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]], който през 1923 година е свален от власт с [[военен преврат]]. Няколко години по-късно демократичният режим е възстановен, но през 1934 година, след [[Голямата депресия]] и период на политическа нестабилност нов военен преврат е последван от налагането на авторитарна диктатура на цар [[Борис III]].
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|мини|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971 г.]]
| |||